Още японски хладни оръжия

Дайшо

Дайшо (на японски език  буквално „голям и малък“) – са чифт самурайски мечове, състоящи се от Шото (къс меч) и Дайшо (дълъг меч). Дължината на дайшо е около, или повече от 66 см, дължината на Шото – 33-66 см. Дайшо бил основно оръжие на самурая, Шото – резервно и допълнително оръжие, използва се в близък бой, за отрязване на главата или харакири.

Обичая да се носят по два меча, окончателно се утвръждава през XVI век. Дайшо се е използвал изключително от самураите. Законът за използването на Дайшо се съблюдава свято и се потвръждава нееднократно с укази на военните лидери и шогуни.

Кодачи

Кодачи (на англ.език – Kodachi) – в буквалeн превод Малък Тачи, е японски меч, по-къс от Дайто (дълъг меч) и малко по-дълъг от танто. Острието му има дължина от 40 до 65 см. Неговият размер е давал възможност на самурая да го извади много бързо. Използвал се там, където движенията били ограничени, или при атака тяло в тяло.

Предпочитано оръжие от самураи, които разчитали основно на бързината си. Много удобен за защита, поради това наричан „мечът, който е щит“.

През Периода Едо, Шогунат Токугава разрешава да се носи и от не самураи, обикновено търговци. Кодачи, за разлика от Уакизаши, има фиксирана дължина, също така извивката на острието е по-голяма и дръжката е по-дълга.

Кусари-фундо

Кусари-фундо е оръжие, съставено от верига и тежест, което е тясно свързано с кусаригама. С дължина от 45 до 76 см, това е оръжие предназначено за близка битка. Веригата може да бъде направена от стомана, а може да се използва и въже за тренировка.

Това подвижно оръжие може да се използва за удряне, улавяне на чуждото оръжие или уплитане на противника. Говори се, че кусари-фундо е изобретено за обезоръжаване, омаломощаване или убиване на атакуващите императорския замък.

Кусаригама

Кусаригама е традиционно японско оръжие, което се състои от Кама – вид японски сърп, закачен за метална верига (Манрики) с тежест в края. То е едно от оръжията използвани от Нинджа. Смята се, че е измислено през XV век от будистки монаси.

Характеристики

Дължината на веригата е от около 2,5 до 3 метра. Веригата може да бъде закрепена както за ръкохватката, така и откъм страната на сърпа. Обикновено дръжката на сърпа при Кусаригама е по-дълга от тази на обикновената кама.

Техники

Най-много техники за използване на Кусаригама се срещат в школите по Будо (Буджуцу, Кобудо) и Нинджуцу. Оръжието се държи и с двете ръце, като с едната се хваща сърпа, а с другата веригата. Тя (веригата) се мята в противника с цел да го зашемети или оплете заедно с оръжието му, след което незабавно се атакува със сърпа. Най-голяма тънкост е техниката Маки (точното хвърляне на веригата). Изкуството за ползване на Кусаригама се нарича Кусаригама – Джуцу.

Манрики-гусари

Манрики-гусари е традиционно японско и китайско оръжие с верига, на чийто край се намират две тежести предназначени за удряне или за улавяне на противника. Друга тактика е да хванеш тежестите с ръка и да ги метнеш на другия в лицето, което довежда до безсъзнание или смърт.

Друга възможност е да се метне самото оръжие срещу опонента, което може да предизвика шок или изненада. В повечето случаи това оръжие се използва за изненада. Обикновено манрики-гусарито е дълго около 90 см (три фута). Това оръжие е едно от традиционните оръжия в бойното изкуство нинджицу.

Допълнителни употреби на оръжието са например използването му като пробождащо оръжие (шип и верига) във връзка с оръжието с верига. При тази употреба веригата е по-дълга- около 1,8-3,04 м (6-10 фута), с тежест и в двата края, всеки от които може да бъде използван поотделно. Също възможно е и използването и на двете едновременно, когато притежателя постави централна дръжка на веригата.

Нагината

Нагината (дословен превод – „дълъг меч“) е японско хладно оръжие с дълга ръкохватка (около 2 м) с овално сечение и извито едностранно острие (около 30 см), с което се биели бушите (така са наричани самураите в древна Япония).

С времето се е утвърдил облекчен вариант на оръжието (1,2 – 1,5 м), използван при тренировки и показал по-добри характеристики в боя. Нагината е аналог на глефата, (макар често да се бърка с алебарда), но значително по-лека. Първите сведения за използване на Нагината са от края на VII век. В Япония е имало 425 школи, в които се е изучавала техниката на бой нагинатадзюцу. Това е било основното оръжие на во̀йните — монаси Сохей.

В мирно време нагината се използвали от Онна-бугейса – жени-самураи за защита на домовете си.

Шуко и Ашико

Шуко и Ашико са едно и също оръжие – шуко с разлика, че Шуко е предназначено за използване с ръце, а Ашико за крака. Те представляват метални пластини с шип-нокът подобни издатини, които се прикрепят с кожени каишки около дланите или китките (стъпалата).

Използват се за защита като с тях може да се отбие атаката на вражески меч или за атака като шиповете могат да оставят на лицето на нападателя ужасни рани. Също така нинджа ги използвали и да изкачват по-лесно стени или дървета.

Неко-те

Неко-те (в превод означава котешки нокти или лапа) са остри ножове или метални нокти подобни пластини закрепени на пръстите или на ръкавици или гривни обхващащи външната страна на ръката или китката.

Ръкавиците и гривните са използвани за отбиваме на атаки и нанасяне на малки вреди на противника, ако е необходимо, а дългите нокти по върховете на пръстите са били за удари по артериите и други жизнено важни области.

Текко-Каги (Текаги)

Оръжието Текко-Каги (или Текаги) е подобно на желязна лапа. Представлява желязна или кожена гривна, върху която са закрепени дълги шипове-резци. При различните разновидности на оръжието шиповете са с различна дължина, но по принцип са доста дълги, като обхващат ръката от лакътя или от китката нагоре и достигат до няколко сантиметра или много над пръстите.

Текко-Каги може да се използва при защита, поради голямата си площ почти като щит или за нападение, като щетите, които нанася могат да бъдат доста големи, най-вероятно би могло да пробие и броня. Техники за ползване на оръжието има в школите по Тайджуцу.

Чигирики

Чигирики е японски вид боздуган, използван от Нинджа. Той е съставен от около 60 см. дървена дръжка и 60 – 70 см. метална верига към него с топка с шип в края на веригата.

Най-много техники за използване на Чигирики има програмата Чигирики – джуцу, която е част от обучението в Араки-рю – древно бойно изкуство, основано в началото на 1570 г. от Араки Муджинсай Минамото.

Уикипедия

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.