Стропингът е най-лесния начин да върнете ножовете до заводската им острота. След оформяне на ръба чрез заточване, стропингът осигурява завършващото действие – оформянето на невидимия връх до съвършена острота. Стропингът също е безценен при възстановяване на ножовете след употреба. Всъщност, ако вашите ножове са правилно заточени, редовният стропинг ще ги задържи остри за по-дълго време. И колкото по-малко е необходимо да заточвате острието, толкова по-дълго то ще ви служи.
Основната разлика между стропинга и заточването е оборудването. Докато заточването се извършва с бързодвижещи се ремъци или твърди камъни, стропингът се извършва с по-меки материали като кожа или меко дърво, покрити с ултра-фини абразиви. И двете изискват подобна техника – запазването и поддържането на ъгъла на ръба е също толкова важно при стропинга, колкото и при заточването – но при стропинга винаги се използва движение на острието с гърба му напред, за да не се среже меката кожа на стропа.
Ширината на острите ръбове е малка – около 2,5 микрона, приблизително три пъти по-малка от диаметъра на кръвна клетка. Стропинг абразивите може да бъдат още по-фини – само от фракции под един микрон. Надолу по този мащаб, микроскопично тънката стомана на ръба е сравнително деликатна, способна невидимо да се огъва, преобръща и деформира от обикновено рязане. Мекият материал и ултра-финият абразив върху стропа внимателно „масажират“ върха, отстранявайки неизправностите.
Кожата е най-разпространеният материал, използван за стропинг и обикновено е прикрепена към твърда дървена подложка или е гъвкава под формата на колан. Гъвкавите стропове обикновено се срещаха в бръснарниците, за поддръжката на остриетата на бръсначите. Дървените стропове често са двустранни и се сглобяват от едно или повече парчета кожа. Абразивните барчета, обвити в цветна восъчна хартия, обикновено (но не винаги) се кодират според големината на зърната: бялото е фино, зеленото е много фино и червеното е изключително фино.
Просто натъркайте абразива върху кожата, след което движете ножа с лек натиск под същия ъгъл, при който е заточен. Уверете се, че използвате различни стропове за различните абразиви и избягвайте да натискате прекалено силно – ръбът ще потъне леко в меката кожа, която може да го „закръгли“.
Едно от предимствата на стропинга е, че не е задължително да инвестирате в скъпо оборудване, за да видите някои от предимствата му – може да се използва картон, вестник, подложка за мишка или широк кожен колан. От вас зависи колко често да правите стропинг на ножовете си, но ако вашите остриета се ползват редовно, няма причина да не го превърнете в ежедневен ритуал.
Стропингът има своите недостатъци. Той е незаменим при леко оправяне на несъвършен ръб, но е прекалено „нежен“, за да замени истинското заточване. Ако ножът ви е наистина затъпен, стропингът няма да върне остротата му…
Превод от английски: Емил Ангелов
Metal Blade 