Сабята на Христо Ботев

SONY DSC

Взима я преди боя на Милин камък, в манастира „Успение Богородично“ я пазят сто години

Житейският край на легендарния войвода Христо Ботев вече 141 години е забулен в мъгла от неизвестности и недоказани предположения. Остри полемики са се опитвали да извадят през годините истината по този въпрос на светло. Една от тях е посветена на неговия боен символ – личната му сабя. Версиите се преплитат и всяка от тях не без основание почива на реални факти, потвърждавани, отхвърляни или отричани. Колко саби е имал Христо Ботев от стъпването на Козлодуйския бряг до Вола и коя от тях е последната? В тези три отчаяно решителни дни от 17-ти до 20-ти май 1876 г., Ботев е държал последователно в десницата си две саби.

Куюмджия от Гюргево надписва първата сабя

„Не ми давайте тия дни да нося ни бастун, ни пардесю, защото много забравям“ – заръчал на домашните си поетът. А летописецът на Априлското въстание Захарий Стоянов ще допълни картината: „Страшна била деятелността на нашия войвода, когато наближили да тръгват. Той ходел деня и нощя, ту пушки и припаси да откупува и приготовлява, ту момчета да настанява и упътва“. На пленения параход легендарният войвода „извънредно красив и бляскав във военно генералското си облекло“ предупреждава капитана Дагоберт Енглендер: „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. Никола Кючуков дава нагледна представа за сабята на войводата, пояснявайки, „че тя била окачена на сърмен колан и шарф от зелен атлаз, през рамо спуснат над сабята“. През 1925 г. други двама изследователи проф. Беньо Цонев и Данаил Кацев-Бурски все в търсене на истината за Ботевата сабя акостират при Петко Кръчмаря в Букурещ, родом от Калофер. Той ги уверява, че по думите на неговия баща сабята на Ботев била с инкрустации. На връщане Кацев-Бурски се среща с Никола Обретенов, който допълва: „Вярното е, че Ботев е имал две сабли. Първата, която получи от Димитър Икономов – уредника на четата, заедно с бинокъл и паласка за карта, както и калпак, каквито имаше самият Икономов, имаше надпис малко по-долу от ръкохватката. Надписът беше направен от пиринч. От едната страна лявата, името на Ботев, а от другата – датата на тръгване на четата за България. Сабята беше черкезка, съвсем нова… Доколкото си спомням, надписа прави един куюмджия в Гюргево към 11 май, Георги Сърмаджията от Карлово. Тази сабя с надписа Ботев носи през време на похода от Козлодуй до Милин камък гонен и от турските потери“. Същите сведения се препотвърждават и от ген. Кирил Ботев, роден брат на войводата: „Яви се четник с изричното поръчение да му дам сабята си за войводата, заради това, че изгубил своята“.

Странна е обаче одисеята на изгубената Първа „ритуална“ Ботева сабя? През 1900 г. по повод на Радославовия десятък недоволното турско население от Делиормана в Шабла и Дуранкулак се възпротивява и на терен се изпраща редовна българска войска, чиято цел е да ги усмири и изземе оръжието им. Кап. Йордан Стоянов – пехотен офицер, при обиските попада на една сабя с инициали“ Хр. Б“. и дата „17 май 1876 г“. Схванал на момента значението на скъпата вещ, той я откупува. Драгоценната реликва предава в Главния Военен музей неговия син – кап. Иван Стоянов с думите: „Аз не съм дарител, а само предавам една историческа вещ, която принадлежи на целия български народ“. Автентичността на ритуалната сабя е вън от всякакво съмнение, защото е засечена с показанията от четири страни: на кап. Стоянов, на ген. Кирил Ботев, на бай Петко от Букурещ и на Никола Обретенов. Сабята е руска, тип кавказка шашка, германска фабрикация.

Втората е румънско офицерско оръжие

Какво казва братът на Войводата – генерал Кирил Ботев по въпроса за сабята на Войводата: „…Иван Стоянов ми подари румънска офицерска сабя и нея аз дадох на брат си между Козлодуй и Бутан“. Той потвърждава факта, че Христо Ботев до своята смърт носи оръжието, подарено му от Гюргевския родолюбец и спомоществовател Иван Стоянов – Соларя.

Разпитан от Бурски, Обретенов заявява конкретно: „Тази сабя /“ритуалната“/ с надписа Ботев носи през време на похода от Козлодуй до Милин камък гонен и от турските потери. Пред Милин камък като раниха няколко момчета /Върли Гюро/, той отиде при него, но вече сабята му я нямаше. Тук му дадохме друга сабя, която той си беше понесъл от Букурещ, и която след неговата смърт е била предадена от четници в Черепишкия манастир“. Податки за втората сабя излизат и от други 2 информационни източници:

Най-напред летописецът Захари Стоянов пише: „Арнаутинът, без да го видят, взел му саблята“. С това прозвище се подвизават няколко души от четата. Но за един със сигурност има податки, че след разгрома при Купена, минава над Зверино, после е ранен, заловен, осъден и амнистиран. Това е Антон Танасов от Призрен. Най-вероятно това е четникът, чрез когото Ботевата сабя намира най-късия път до Черепишкия манастир. Втората информация идва от Стоян Заимов, който сочи, че „калъчката взел Георги Апостолов“, а Никола Обретенов препотвърждава тези сведения: „По съвета на Перо Македонеца прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира“. Апостолов и групата му загиват, изклани още на следващия ден 21 май 1876 г. в каменната овчарска колиба в местността „Рашов дол“. Едного от тях изпълзял на 150 м. между скалите и се прибрал след три дни в родното си село. Вероятно това е втората възможност да се изпроводи „саблята на войводата“ до манастира.

Правдоподобна е тезата, че всички съпътстващи данни посочени от Обретенов отговарят за сабята, донесена в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ от манастирския послушник Нено Нецов. Игуменът архимандрит хаджи Методий е направил сериозно издирване на свидетели на тези събития. Спомените са съхранени надлежно в Дело № 5 от 1910 г. Съгласно разказа на главния свидетел, сеизина Нено Нецов /Келеша/ отишъл на манастирската кошара в „Крушовица“, откъдето после и донесъл сабята на Ботев. Той съобщава, че я оставил в манастирското мазе зад вратата на гредата и съобщава на калугера – дядо Герасим, че я е оставил. Той пък я прибрал на по-сигурно място, в т.н. „Рушидова“ стая под една от дъските на душемето. Ръждата буквално разяжда канията и поради тази причина през 1892 г. тогавашният игумен йеромонах Епифаний поръчал изработката на нова кания. Техническите данни на Черепишката сабя съвпадат с тези посочени от А. Катерински, автор на книгата „Нови данни за история на Ботевата чета“ и на краеведа Петров, видял Ботевата сабя още през 1910 г.: „Сабята на цвят е сиворъждива. По средата е инкрустиран тогавашният герб на Румъния. Украсена е откъм двата края с интересни пирографски орнаменти. Около 20 см към върха е остра и от двете страни има на дръжката железен полукръг, който към острието има тройни дъги. Заедно с дръжката е дълга 1,03 м. А само дължината на острието е 89 см. Ширината му пък е два сантиметра и половина. Сабята е била с позлатен ефес, сърмени каиши и пискюли“.

По сведение на архимандрит Инокентий, игумен на Черепишкия манастир /1944-1948 г./, през 1976 г. във връзка със 100-годишнината от Ботевата епопея и от съображения за сигурност, сабята е предадена на Окръжен исторически музей – Враца. Става дума за образец на френска бойна сабя с кания, шашка острие шпага палаш гард. Както е видно от хронологията на събитията и от свидетелствата на участниците в трите дни от 17-ти до 20-ти май 1876 г. Христо Ботев е държал в десницата си две саби.

Нескрито любопитство буди и фактът, че при въздигането на монумента на Христо Ботев в центъра на Враца през далечната 1890 г., австрийският скулптор проф. Гюстав Еберлайн използва като прототип именно черепишката сабля.

Реликвата е пазена грижливо сто години като „нещо свято“ в Черепишкия манастир и е препредавана от монасите. От 1976 г. тя е на съхранение във Врачанския исторически музей, в памет за подвига и безсмъртието на Войводата, безмълвен символ на силата на българския дух и на саможертвата за Отечеството ни!

Красимир Григоров, завеждащ отдел „България XIV – XIX век“ в Регионален исторически музей – Враца

standartnews.com

Advertisements