Сабя от Кабиюк

Relic_of_Kabiyuk

Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк – Шуменско е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век – времето на създаване и укрепване на Българската държава по Долния Дунав.

Находката е направена през 2005 г., когато археологическа експедиция на РИМ–Шумен под ръководството на Рашо Рашев започва проучване на новооткрит могилен комплекс на 15 км западно от старата българска столица Плиска в землището на коневъдното предприятие ,,Кабиюк”. При проучването на могила № 4 е открито богато ранносредновековно погребение, датирано от изследователите към края на VII до средата на VIII век. Погребението е на млад мъж и е извършено чрез трупополагане в гробна яма преди времето на насипване на самата могила. То е ориентирано с глава на север и придружено от множество погребални и поменални дарове. Основна и най-важна част от погребалния инвентар съставят снаряжението на конника, включващо сребърни гарнитури от бойни колани и накити, конска амуниция с украса за нея и оръжие – сабя

Оръжието, открито в гроб № 1 на могила № 4 е ранносредновековната сабя, положена като лично въоръжение или дар за погребания там български войн. Сабята от Кабиюк е открита положена вляво от погребания, обърната с дръжката към краката му, вероятно предварително извадена и поставена отделно от ножницата си. Оръжието не се е запазило цяло и в първоначалния си вид, а е фрагментирано на четири къса поради силна корозия и пълно окисление. Остатъкът от острието (клинът) на сабята е с многослойна структура, изкован чрез пакетиране на 2 или 3 стоманени полоси с различно въглеродно съдържание. Предпазителят на сабята е дълъг и прав. Дървената част на дръжката е едносъставно цилиндрично тяло с дължина до 160 мм и облечена с кожа от скат или акула (Rhinobatos cemiculus или Centrophorus granulosus).

Сабята е своеобразен връх в развитието на кавалерийското клиново оръжие, използвано от конните народи на Евразия. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII- VIII век от н.е. Тя представлява хладно клиново оръжие с извит, едностранно източен клин с характерна режеща фаза и сечащ удар. Първите подобни оръжия в Източна Европа са образците от погребалния комплекс, открит по левия бряг на Днепър в близост до с. Вознесенка и сходните им оръжия от синхронните комплекси Перешчепино, Глодоси, Келагей и Макуховки от последната четвърт на VII век. В края на същия VII и началото на VIII век, сабята се появява и на Балканите, в региона където първоначално се заселват българите – оногури. Находката от Кабиюк е ярък представител на тази специфична в своята стилистика разновидност на сабята.

Първоначално находката е реставрирана като оръжие с права дръжка. Това буди извесетен спор в научните среди, тъй като на снимката от разкриването на находката се вижда, че запазеното парче от дръжката има лек наклон в посока на режещия ръб, а ъгълът между него и дясното рамо на предпазителя е по-голям от 90 градуса. Това вдъхновява следващ опит за историческа реконструкция (реплика) на находката от Кабиюк след сравнително проучване на достъпния запазен археологически материал и практически опит в изработването и утилитарната употреба на оръжието сабя.

Сабята от Кабиюк е възстановена като дълго хладно клиново оръжие със сравнително дълъг клин (750-800 мм), несиметрична извивка (10 мм), по-изразена в последната третина на клина. Клинът е възстановен сравнително широк (3,5-4,0 см ) и дебел (0,5-0,6 мм), с петостенно сечение, със задно острие към върха му и с малко изтъняване по посока на върха. Тези параметри определят сабята от Кабиюк като оръжие със силно присъствие на острието и център на тежестта, който е сравнително отдалечен от предпазителя (20-25 см). Опашката на клина и основа на ръкохватката е леко изместена от централната ос по посока на гърба, с издължена трапецовидна форма (9-14 см/2,5/1,2 см) с укрепваща гривна (втулка). Дръжката на сабята е с права и дълга ръкохватка(13-16 см) с лек наклон по посока на режещия ръб, следваща оста на сабления клин, обвита с кожа от скат и укрепена със сребърни детайлни обкови (тясна гривна и цилиндрично калпаче). Дървената част е закрепена към металната основа с помощта на железен нит 3 см над предпазителя нит и втори, преминаващ през самия предпазител. В основата на същия, под главичката е прикован и дебел кожен ремък – темляк.

Най-ранните прототипи на типа сабя от Кабиюк са сабите от некропола Дюрсо в Предкавказието и сабята от погребение 2, могила 2 на Шиловския некропол по Средна Волга от VII век. Първата сабя, която носи характерните за сабите от типа на Кабиюк, дълго право кръстовище и укрепваща гривна в основата на клина, е тази от погребение 4, могила 11 на Шелехметския II некропол от района на Самарската дъга, отново по Средна Волга от края на VII век. Наличието на такава гривна е важен типологично определящ елемент, характерен за цяла група саби от най-ранния период на възникване на това оръжие, които са безспорно свързани с миграциите на българите от епохата. По Средна Волга подобни саби са открити в Новинковския могилен некропол от началото на VIII век Такива са и сабите от етнокултурно близките на тези от Кавказ, но малко по-късни паметници по Северски Донец и Оскол, датирани в средата на VIII-IХ век. Това са все саби откривани в аланските и български паметници от Подонието. Разбира се, едни от най-ранните находки на такива саби със слабо извит клин, права дръжка и сравнително дълго право кръстовище са открити и по Средния Дунав и Тиса в границите на някогашния Аварски каганат. Закрепването на предпазителя към дръжката, с помощта на железен нит с висока пирамидална главичка както в случая със сабята от Кабиюк, е особеност характерна за цяла група такива аварски саби – тип IIIа, по класификацията на Г. Чики. Със същия характерен накрайник на ръкохватката какъвто има сабята от Кабиюк, са сабите открити в кремационния некропол Сухая Гомольша; сабите от двуобредния некропол Красная Горка и две саби са от частни колекции. Интересното при накрайника на сабята от Кабиюк е, че той силно наподобява формата на накрайника за войнски колан, а също и друг по-малък накрайник, вероятно от дръжката на нож, намерени в същото погребение. Още по-интересното е, че точно този тип касетъчен коланен накрайник се появява и при всички находки на колани изпълнени в типичния за българската служебна аристокрация, стил Врап-Ерсеке.

Освен при Кабиюк, такива са коланите накрайници на единия от двойките колани открити в погребения от квартал Дивдядово-Шуменско датирани от началото на VIII – до средата на IXвек. Накрайниците с форма като тази от дръжката на сабята от Кабиюк се запазват и в християнския период на Първото царство. Формата на калпачето и начина му за закрепване с помощта на два нита с изпъкнали кръгли глави са характерна особеност на сабята, отнасящи я към тази хронологична и географски обособена типологична група, т.е. българите и аланите населявали земите на Хазарския каганат по р. С. Донец (VIII-IX век). Връзката на този тип накрайник с накрайниците на бойните колани, пък определя и мястото на сабята в българската традиция на художествения метал по Долния Дунав и връзката му с номадските култури, в частност тази на Аварския каганат по Средния Дунав(VIII-IX век).

източник

Advertisements