Каролингски меч

Каролингският меч, известен още като франкски или викингски меч е преобладаващият тип меч в Западна и Северна Европа в началото на Средновековието.

Оръжието се появява през ерата на викингите и Каролингската епоха през VIII век, произлизайки от римската спата и меровингската спата от периода на Великото преселение на народите. Каролингът еволюира в периода от XI до XII век до рицарския меч на Романския период.

Въпреки че е известен като „меч на викинга“, този тип хладно оръжие е произведен във Франкската империя през Каролингската епоха. Поради изчезването на практиката на погребалните дарове във Франция през VIII век основната част от тези мечове и други оръжия франкско производство от този период са намерени в езически гробове от епохата на викингите в Скандинавия. Те са внесени там чрез търговия, откуп или грабеж, докато континенталните европейски находки се ограничават предимно в случайни находки в речните корита. Поради това викингите са по-често асоциирани с мечовете от този тип.

Мечовете от VIII до X век най-често са каролингски тип, а мечовете от по-късния период от епохата на викингите и от развитото Средновековие (края на X до началото на XII век) попадат в категория романски (рицарски) мечове.

Според данни от Рибуарския законник (Lex Ribuaria) по време на царуването на Карл Велики цената на един дълъг меч (спата) с ножница възлиза на седем солида. Макар и не толкова редки, както в периода на Меровингите, мечовете явно все още са сравнително скъпи оръжия при капитулариите на Карл Велики, когато само членовете на кавалерията могат да си позволят да притежават и поддържат боен кон и да се снабдят с меч. Хрониката на Регино Прюмски твърди, че към края на IX век мечът е основно оръжие на конницата.

Мечът постепенно заменя сакса в края на VIII и началото на IX век. Анаеробните условия в речните корита допринасят за запазването на стоманата и повечето от заровените или изгубени мечове достигат до нас, защото езическите погребални обичаи са били все още в сила.

Мечолеенето по калъп излиза от употреба още през IX век, когато вече на разположение има по-висококачествена стомана. Тя позволява производството на по-тесни остриета, което измества точката на баланс в посока на дръжката. Коупланд (1990) предполага, че това развитие на събитията може да е ускорило изчезването на сакса. Каролингът осигурява бърз и ловък удар, докато късната спата основно се използва за силен удар и нанасяне на щети върху щит или броня. Подобряване на дизайна като съчетание на маневреност и тегло в едно оръжие прави сакса излишен.

Франкските мечове често са с глава (помел) във форма на серия от три или пет заоблени листенца, като изобразените в Щутгартския и Утрехтския псалтири, Лотар-Евангелиара и Бернската Психомахия. Освен в тези ръкописи, каролинги са изобразени и на стенописи в църквата в Малес Веноста, Южен Тирол. Обичаят да се инкрустира надпис върху меча е франкски и се свързва с периода на царуването на Карл Велики. Това е особено характерно при улфбертовата група остриета и достига своя връх на популярност през XII век. И докато надписите върху остриетата стават все по-чести, то едновременно с това почти изчезват украшенията на дръжката от благородни метали, наследени от меровинговата спата от периода на Великото преселение. Повечето мечове, произведени през Х век в Свещената Римска империя запазват дизайна на каролинга и имат проста стоманена дръжка.

Има много малко споменавания на ковачници, занимаващи се с производство на каролинги, като единствено данни са съхранени за работилниците на манастира Св. Гал. Утрехтският пслатир съдържа запазена илюстрация на двама мъже точещи саби с помощта на точило и пила (лист 35B).

Разпространението на каролингските мечове в цяла Скандинавия до Далечния Изток и Волжска България са показателни за голямата важност на франкския износ на оръжие. През IX век каролингските крале дори се опитват да забранят износа на оръжия за потенциални врагове, като през 864 г., Карл Плешиви постановява смъртно наказание за продажба на оръжие на викингите. Ибн Фадлан през Х век отбелязва изрично, че волжските викинги носят франкски мечове. Сарацините, нападнали Камарг в Прованс през 869 г. поискали 150 меча като откуп за пленения архиепископ Ротланд от Арл.

Каролингските ножници са изготвяни от дърво и кожа. Украшения за ножниците се показани в няколко ръкописа, а редица миниатюри показват и системата за носене и окачване на меча с помощта на допълнителен мечов колан (портупей). Ножници и колани сами по себе си почти не са оцелели, но техни метални части и обков са открити сред скандинавските сребърни съкровища и гробове в Хърватия. Пълният обковъчен комплект изглежда включва два или три овални или полуовални елеманта за закрепване, един голям накрайник за колан, тока и трилистник. Местоположението им върху портупея е реконструирано от Meнгин (1973).

Първото семиотично проучване на каролингските мечове е проведено от Ян Петерсен (De Norske Vikingsverd, 1919). Той въведежда типология на мечовете, основавайки се главно на формата на ръкохватката (дръжката в ефеса). Петерсеновите видове са обозначени с главни букви A–Z. Петерсен основава системата си на набор от общо 110 екземпляра викингски мечове, намерени в Норвегия. От тях 40 са двуостри, 67 едноостри и 3 неопределени.

Мортимър Уилър през 1927 г. въвежда комбинирана Петерсенова типология, основаваща се на морфологията на ръкохватката и острието. Според тази система има девет класа, обозначени от I до IX.

Гайбиг (1991), въвежда допълнителна система за типология според морфологията на острието (типове 1–14) и според формата на главата (типове 1–17, с подтипове). Тази система е резултат от работа с мечове, датирани от VIII до XII век, намерени в границите на Източнофранкското кралство, сред които има и преходни видове между франкския и рицарския меч.

Важен аспект в развитието на Европейския меч между ранното и късното Средновековие е наличието на висококачествени стомани. Остриетата на мечовете от епохата на Великото преселение и ранното Средновековие са били направени от фалшива дамаска стомана. Мечовете от качествена стомана са рядко срещани в Европа по това време, главно чрез внос от Централна Азия. Групата мечове Ulfberht включва в себе си широка гама стомана и начин на производство. Един пример за такъв е от 10-ти век в гробница в Nemilany, Моравия.

Един от най-тежките и дълги запазени мечове от епохата на викингите датира от 9-ти век и е бил намерен в Hemsedal, а сега се съхранява в Музея за история на културата в Осло и има обща дължина от 102.4 см и тегло 1.9 кг.,

Друг забележителен меч, датиращ от 10 век, с острие от Германия е намерен при река Уитем от монаси от абатството Линкълн през 1848 г. Пиърс (1990) описва този меч като „спираща дъха“, „един от най-красивите викингски мечове достигнали до нас“. Линкълнският меч се различава по това, че е един от двата известни, носещи надпис на острието + LEUTFRIT.

източник

Advertisements