Датска бойна брадва

dane_axe

Датската бойна брадва е ранен тип бойна брадва, основно използвана в периода между Европейската викингска епоха и началото на средните векове. Повечето брадви от този период притежават Л- или М-образни глави според типологията. И двата типа се състоят от широко и тънко острие.

Режещите повърхности варират, но обикновено са между 20 и 30 см. Л-образните остриета са по-малки и са накривени напред за по-добра разсичаща способност.

По-късните М-образни остриета са по-големи като цяло и са с по-симетричен профил. Самото острие умишлено е направено по-леко и е изковано много тънко, за да реже добре. Дебелината на острието е 2 мм. Много от тези брадви са конструирани с подсилен режещ ръб, обикновено от високовъглеродна стомана, за да се постигне по-здраво и остро острие.

Средното тегло на брадва с такъв размер е между 1 и 2 кг. Дългата брадва като дизайн е сходна с модерните сатъри, отколкото с брадва за дърво. Тази комплексна конструкция рефлектира в “живо” и “бързо” оръжие с опустошителна режеща способност.

В зависимост от периодите дългата брадва е обикновено с дължина 1,2 м, въпреки че някой датски брадви са достигали до 1,7 метра дължина. Някои от тях са били инкрустирани с много сребро и по-скоро са били декоративни, отколкото бойно оръжие.

Някои от запазените екземпляри включват месингова капачка накрая на дръжката, често богато декорирана, служеща за баланс на оръжието, както и за предпазване края на дръжката при ожесточени битки. Най-често използваните материали за дръжките са били от ясен и дъб, тъй като те винаги са използвани като основни материали при бойните оръжия в Европа.

През периода 10-11 век датската брадва набира популярност в териториите извън Скандинавия, където викингското влияние е било силно – Англия, Ирландия и Нормандия. Историческите записи определят датската брадва като оръжие на бойния елит през този период. Била е използвана от Уилям Завоевателя в Англия и от крал Харолд в битката при Хейстингс.

Въпреки че името й запазва скандинавския й произход, датската брадва става изключително популярна в цяла Европа през 12 век и се е използвала масово от рицарите. Тя е основно оръжие на пехотата и дължината й достига до 1,8 метра.

През 13 и 14 век се модифицира и острието й става по-голямо. Някои вярват, че това оръжие, наречено спарт в Англия е предшественик на алебардата. Въпреки че употребата на датската брадва продължава и през 14 век, се появяват брадви с шип на гърба или над главата и постепенно я изместват и еволюират в полевата брадва от 15 век. Обикновената датска брадва продължава да се използва и през 16 век в Западна Шотландия и Ирландия от местните наемници.

След битката при Стикълстад, брадвата се превръща в символ на св. Олаф и все още може да се види в Гербът на Норвегия. Все пак, това е така, защото брадвата е символа на неговата мъченическа смърт.

Крал Стивън в Англия използва известната датска брадва в битката при Линкълн през 1141 г., след като му се счупил меча.

За Ричард Лъвското сърце често се споменава в летописите, че е въоръжен с голяма бойна брадва, макар източниците да са силно преувеличени, както подобава на един национален герой. Ричард е използвал датска брадва при освобождението на Яфа. Джефри де Лусинян е друг известен кръстоносец свързан с брадвата.

Робърт Брус, крал на Шотландия, зрелищно е убил Хенри де Бохун в битката при Банокбърн с един удар на брадвата си. Ударът е бил толкова силен, че той разцепил шлема и черепа на де Бохун и дръжката на брадвата се счупила. Като се има предвид, че Брус е носил брадвата на кон е много по-вероятно оръжието в този случай да е било брадва на конник за една ръка.

През 14-ти век крал Джон II използва брадвата в битката при Поатие през 1356 г. и сър Джеймс Дъглас в битката при Отербърн през 1388 г. Бретонците очевидно били големи ползватели на този тип брадва.

Превод от английски: Емил Ангелов

https://en.wikipedia.org/wiki/Dane_axe

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.