Допълнение към типологизирането на меч № 3693 от Пернишката крепост

004976064

В района на Пернишката крепост (крепостта на хълма Кракра) са открити два средновековни железни меча. Първият е случайна находка, намерена в развалините на крепостната стена през 1921 г. и сега се съхранява в НАИМ. Вторият – обект на това изследване, е открит при редовни археологически проучвания през 1973 г. Днес той е част от постоянната експозиция на РИМ – Перник, инвентарен № 3693.

Мечът е публикуван от И. Щерева, и Й. Чангова. И. Щерева типологизира образеца като т. нар. романски тип и приема появата на този тип първоначално в западна Европа. Причислява го към тип V от типологията на А. Кирпичников. Като terminus ante quem авторът приема похода на Стефан Неман (1168–1196 г.) от 1189 г., когато крепостта е окончателно разрушена. Й. Чангова също определя меча като франкски тип и го датира през ХІІ в.

Мечът е открит в сграда № 54. Тя е била двуетажна, с две помещения. Опряна е на северната крепостна стена и отстои на приблизително 50 м. от източната порта на крепостта. В същата сграда е открит сребърен нагръден кръст и коничен шлем, метални съдове, керамика и оръдия на труда. Според особеностите на сградата Й. Чангова предполага по-висок статус на нейните обитатели. Тя допуска, че тази сграда може да е била обитавана от византийския управител на крепостта.

Мечът е съхранен с трите си основни железни компоненти – острие, предпазител и помел (pommel). При откриването му е имало следи от овъглено дърво върху езика на острието.

sword

Общата дължина на меча в сегашното му състояние е 1008 мм, а дължината на острието е 876 мм. Сечението на острието в основата е 50,98 х 5,7 мм. Жлебът на острието е дълъг 762 мм и широк приблизително 7 мм. На места той се губи или се разширява до 14–15 мм в следствие от корозията. Ръкохватката е с дължина 79,25 мм. Предпазителят е дълъг 182,6 мм. Теглото на артефакта е 1186 гр. Измерванията на тези стойности бяха извършени с прецизни инструменти – електронен шублер с разделителна способност 0,001 мм, везна с разделителна способност 0,5 гр и спомагателни линии. Тези замервания не отговарят на посочените от И. Щерева.

Сегашното състояние на артефакта не отговаря на това от историческия му живот. Промените са не само породени от корозията, а и от деформации и от повреди по сглобките. Острието е силно изкривено на две места. Първата деформация е на приблизително 1/3, а втората на 3/4, смятано от предпазителя. И двете изкривявания са в различни посоки една спрямо друга. Предпазителят не се намира в оригиналната си позиция, а е изместен назад и е изкривен. Вероятно деформациите на острието са следствие от разрушаването на сградата.

Освен механично, мечът е увреден и от корозията. По артефакта не са налични оригинални повърхности. Най-силно е кородирал върхът на острието. Това е често срещано явление при средновековните мечове. Причината за това са множеството пластични деформации получени в следствие на употребата му. Те от своя страна довеждат до по-интензивна корозия и това обуславя загубата на значителна част от върха. Когато не се отчита това явление, изследователите стигат до погрешни изводи за формата и приложението на оръжието.

По протежение и на двата бойни ръбове са налични големи загуби в предната част на острието. Те се припокриват с предполагаемата перкусионна точка на оръжието. Тези промени се дължат на по-усилена корозия породена, също както и при върха, от по-интензивната употреба на този му участък. По цялото протежение на бойните ръбове се наблюдават загуби, отново в следствие на корозията.

За по-коректното типологизиране на меча се наложи направата на графична реконструкция. Дължината на острието бе възстановена по два независими метода – чрез линеарно замерване по повърхността и чрез изчисление на кривите като части от окръжност. И двата способа дадоха практически еднакви резултати (разлика от 0,5 мм). Реконструираната дължина без възстановката на формата на върха, е 885 мм. Към тази стойност трябва да се прибави загубата на върха. Посредством графична реконструкция на конвексното скосяване на върха, тази стойност бе осреднена на приблизително 20 мм. Така острието достигна 905 мм. Ширината на острието също бе реконструирана. За отправни точки бяха използвани участъците със съхранени бойни ръбове. Острието придоби ширина в основата от 55 мм, като на места бяха прибавени между 2,0 мм и 1,25 мм.

fig1Така извършената графична реконструкция е хипотеза за вида на меча през неговия исторически живот. Тя спомага за определянето на типа и визията на образеца (фиг.1).

В предходните публикации на меча, авторите го определят като романски, франкски, каролингски, нормански, варяшки. Под това понятие в науката се причисляват почти всички мечове, принадлежащи към западноевропейската оръжейна традиция от периода на ранното и същинското Средновековие. Това наблюдение може да бъде значително конкретизирано чрез определянето на меча в по-прецизните типологии разработени за тези артефакти.

Според типологията на E. Oakeshott този меч може да се причисли към редкия тип ХІа. Основните характеристики, които авторът дава за него са тесен жлеб, достигащ близко до върха, широко острие и с къса ръкохватка. Като основен период за използването на този тип меч е определен 1100 г. – 1175 г. Тази времева рамка кореспондира с възможния исторически живот на артефакта до 1189 г. Помелът на меча може да се причисли според посочената типология към тип А, а предпазителят към стил 1/1а. Тези елементи на компановката отговарят на датировката на острието.

Мечът може да се определи като тип 8 от типологията на A. Geibig.fig2 При сравняване на метричните показатели на образеца върху посочените (фиг. 2), се наблюдава пълно сходство с изключение на дължината на жлеба (57 mm). Този тип е разпространен през целия ХІІ в., което също отговаря на възможната най-късна датировка на образеца.

По типологията на А. Кирпичников мечът от Пернишката крепост може да се определи като тип V. Авторът, опирайки се на елементите на ръкохватката, а не на острието, поставя този тип в твърде широките граници 950 -1250 г.

Образците от тип ХІа по Oakeshott и тип 8 по Geibig са редки и това обуславя липсата на цялостни паралели от България. Мечове от тип ХІа, датирани от ХІІ в. притежават Royal Armouries, Leeds (IX.1082) и Museum of Ethnology and Archaeology at Cambridg. Интерес представляват двата помела открити във Велики Преслав и в Царевец, които са от същия тип A, според типологията на Е. Oakeshott. Като елементи на ръкохватката мечът от Перник има множество паралели. Тук ще се споменат само тези на известният като „Sword of Saint Maurice“, съхраняван в Schatzkammer, Виена. Посочения меч притежава същия помел като тип и същия стил на предпазителя, но с различни пропорции.

Мечът от Пернишката крепост е представител на западноевропейската оръжейна традиция. Основните му белези, като вид на компонентите и като система на сглобките го причисляват към чужда на нашите земи школа. Предположението, че след ІХ в. по българските земи започва използването на западноевропейски мечове е направено още от Л. Бобчева. Пътищата за пристигането на артефакта могат да бъдат търговски, чрез наемници или трофеен. Възможно е мечът да е част от голямата плячка след византийските победи над сицилианските нормани от есента на 1185 г. Направата на меча от Пернишката крепост може да се отнесе към началото на ХІІ в. Дългият му експлоатационен период не е учудващ за вносен или трофеен и много скъп предмет. Наличието му в крепостта напълно се вписва в контекста на интензивните отношения на Византийската империя със Западна Европа през ХІІ в.

Константин Касабов

Електронен вестник за музеология и военна история, БРОЙ 1, 2012

 

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.