През 1913 година въоръжили с български щик нож пушките „Манлихер М-88“

Image_15

Първият български щик нож е произведен в Габрово през второто десетилетие на миналия век. Години наред обаче различни версии и легенди за истинските създатели на хладното оръжие не дават мира на изследователи и колекционери.

Според легендата в първото десетилетие на миналия век в село Нова махала, днес квартал на Габрово, потомственият ножар Георги Ковачев създал работилница, в която се произвеждали модните за онова време ергенски и панаирджийски ками и ножове за битови цели.

През 1913 г. Ковачев изкарал специализация в германския град Солинген, прочут в цял свят с високачествените си хладни оръжия. Като се върнал, си намерил съдружник, от чието име е запазена само фамилията Аврамов – първото име е изгубено с времето.

Двамата основали фирмата „А&К Габрово“, купили машини от чужбина и започнали съвременно за онова време производство на ножове. Скоро след това започнала Първата световна война.

По онова време някой в Министерството на войната повдигнал въпроса, че не всички налични пушки „Манлихер М-88“ в Българската армия са комплектовани с щик-ножове. От Австро-Унгария заедно с оръжията били доставени и резервни части специално за щиковете, но без най-важния детайл – острието. Ето защо армията веднага обявила търг за български производител на остриета.

Никой не се изненадал, когато конкурсът бил спечелен от фирмата на Аврамов и Ковачев. Производството започнало с пълна сила. Още в началото на бойните действия запасният подпоручик Аврамов бил призован в действащата армия и заминал на фронта. За нещастие паднал убит още в първите боеве. Партньорът му Ковачев бил потресен от лошата вест. Толкова се разстроил, че спрял производството на металните остриета за щикове.

Пред работниците казал, че смъртта на Аврамов е божие наказание заради това, че са произвеждали средства за убиване на хора.

Историческите факти оспорват до голяма степен тази красива легенда. Някои смятат, че тя е измислена от колекционери на хладни оръжия, макар че и без нея ножовете за „Манлихер-88“ с габровското клеймо са едни от най-редките сред колекционерите както у нас, така и в чужбина.

В колекционерските среди са известни само десетина от този модел. Клеймата на повечето ножове се различават по размер и дори по размера и формата на буквите. Според експерти вероятно поради по-бързото износване и най-вече заради ниското качество на изработка на остриетата са поставяни клейма втори и дори трети път.

Безспорен факт е, че са били направени малък брой остриета, но каква е истинската причина за прекратеното производство, не се знае.

Потомствени ножари от вече габровската махала Ново село разправят, че преди края на войната двамата съдружници се скарали по типично български обичай. След което предприятието фалирало, а Аврамов заминал в Америка, където следите му се губят. След Първата световна война Георги Ковачев основал нова ножарска фирма, но без предишния успех и починал в края на 20-те години на миналия век.

https://www.24chasa.bg/Article/1523151

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.