Сакс

seax2small

Сакс e староанглийски термин за нож. В съвременната археология думата „сакс“ се използва за меч или кама, типични за германските племена по време на Великото преселение на народите през Ранното Средновековие. Това в особена степен се отнася за саксите, чието име произхожда от това оръжие.

В хералдиката саксът се изобразява като завит меч с нащърбено острие, който и досега присъства в гербовете на английските графства със саксонско минало Есекс и Мидълсекс.

Старият английски сакс е идентичен с германския, дори думите имат общ корен, означаващ „режещ“. В Скандинавия, думите Sax, Saks или Sakset най-общо се отнасят до ножици, които, разбира се, се използват за рязане на различни материали. Терминът scramaseax или scramsax понякога се използва за пояснение, че това е нож.

Обикновено саксите имат дължина до 30 см., а бойните – до 50-70 см. Характерни са с един режещ ръб със заострен връх за пробождане, органична дръжка от дърво или рог. Оръжието се носи в ножница хоризонтално на колана с острие, обърнато нагоре.

Merowingian_seaxes

Сред континенталните германски племена са разпространени следните типове сакс:

Тесен дълъг;

Къс тесен – често с инкрустации на змии и с метална глава на ефеса;

Лек широк – без метални части по ефеса и с по-опростени декорации на острието;

Тежък широк – с дръжка от органичен материал, по-дълга от 20 см. и с прости декорации на острието. Острието и тъпата част са успоредни, като на върха са завити така, че оформят двуостър връх;

Дълъг – лят в калъп с острие над 50 см, нерядко с улеи и дълга дръжка. Острието и гърба са прави и завити в края, за да оформят двуостър връх. Датирани са след VII век;

Сакс с отсечен гръб – с преходна зона от гърба към върха, съставляваща от 1/3 до 3/5 от дължината на острието. Те просъществували дълго време и с различни дължини. По-често откривани в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, те варират по дължина и по дебелина, най-често са лети по калъп и имат инкрустации от сребро, мед, месинг или друг материал.

В историята на сакса личи тенденция към разширяване на острието и постепенно се достига до едно по-тежко и дебело острие. Нерядко в най-ранния си период саксите са допълнително оръжие към двуострия меч. След VII век вече са основно хладно оръжие наред с франкската брадва “Франсиска”.

Саксите, които са се появили в края на VII век, са били най-дълги. Те били по-тесни и по-леки от своите предшественици. Първоначално тези оръжия са открити в комбинация с двуостри мечове и вероятно са били предназначени за резервно оръжие. От 7-ми век нататък, саксите станали основните остриета, понякога в комбинация с малки резервни ножове.

В останалата част на Европа (с изключение на части от Скандинавия), последвало подобно развитие, въпреки че някои видове може да не са много често срещани в зависимост от местоположението. В Англия дългите саксове се появяват по-късно отколкото на континента и намирането им (за разлика от ножовете) продължава да е много рядко в сравнение с находките от мечове през целия период.

https://en.wikipedia.org/wiki/Seax

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.