История на бръснача

1024px-No_name_straight_razor

Историята на самобръсначките е почти толкова стара, колкото тази на човечеството. Преди около 20 хиляди години нашите предци са започнали да премахват ненужните косми от лицето си, а защо – това все още е неизвестно.

Възможно е дамите от каменната ера да са решили, че така мъжете им изглеждат по-добре. А също така вероятна причина е желанието на човека да не прилича на животните, макар и само външно.

В началото мъжете в ритуален екстаз са се мажели с глина и с помощта на стъргало, каменен нож или празна раковина безжалостно я махали от лицето си заедно с поникналата брада и мустаци.

По време на желязната епоха не само социалните взаимоотношения са се изострили, но са се усъвършенствали и оръдията на труда, в частност приспособленията за бръснене.

Египтяните правели своите бръсначи от мед и ги наточвали с пясък. С появата на бронза бръсначът ставал по-здрав и остър. Желязото, а по-късно и стоманата се оказали още по-удачни и дълговечни материали. Започнали да ги използват около 2,5 хиляди години пр. Хр.

Интересно е, че още древните гърци са откривали салони за бръснене, които в следващите столетия се превръщали и в социални центрове.

Там хората се срещали, за да чуят новини, да си побъбрят, да прочетат вестник. За обикновените хора бръснарницата била извор на бързо кипящ градски или селски живот, а нейното посещение заменяло клубовете.

По-богатите пък се бръснели с помощта на личните си слуги, а в краен случай викали бръснаря вкъщи. Острият бръснач се използвал лично само от хора със стабилна нервна система.

Римляните носели бради до 200 г. пр. Хр., когато Сципион, победителят на Ханибал, се обръснал. Той станал първият държавник, който се обрекъл на всекидневно бръснене. Скоро само селяните и робите останали с бради, а всекидневното бръснене станало неотменим ритуал на цивилизования човек.

Денят на първото бръснене за младия римлянин бил празник, а първият обръснат мъх се принасял в жертва на боговете. Нерон пазел първата си обръсната брада в златно ковчеже, инкрустирано с бисери. Тогава се появили и първите бръснари. Брадата отново дошла на мода около 120 г., когато император Адриан решил да прикрие с нея белезите, които правели лицето му уродливо.

Следващите 200 години римляните ходели брадати. А в епохата на Константин, през IV век, добре избръснатите физиономии отново дошли на мода. И заедно с тях отново възникнал проблемът с тъпия бръснач. Но всички усилия се полагали само да се продължи животът на острието.

Безспорни новатори в усъвършенстването на бръснещите приспособления обаче по право си остават военните. В различни времена и исторически епохи те подхождали творчески към този процес. В промеждутъците между битките войниците се развличали, като вземали каквото им е подръка – сабя, секира, нож – и правели лицето си гладко.

По-късно това забавление станало традиция и част от устава на армията. А простият нож еволюирал в остър бръснач. Ето защо някои изпитвали трудности да си служат с него.

Моряците, например, бързо установили, че, люшкайки се по вълните, е доста трудно да прокарваш безнаказано бръснач по лицето. Затова те често се отказвали от бръсненето и ходели с дълги бради.

Въпреки устава обаче в армията бръснарското умение се влошавало, защото войниците нямали толкова свободно време, за да се посветят изцяло на премахването на излишните косми от лицето.

Броят на порязаните при невнимателно бръснене бойци растял и заплашил да се превърне в катастрофа. И решение било намерено от полковник, излязъл в пенсия, който дълго размишлявал как да облекчи живота на обикновения войник.

През XIX век полковник Шик измайсторил първото устройство за бръснене. Премахването на брадата и мустаците се превърнало в напълно безопасно занимание.

Размерът на острието, попадащо върху кожата, бил толкова малък, че практически било невъзможно бръснещият да нарани себе си или някой друг. Лавинообразно се появили идеи от най-добрите умове на човечеството за усъвършенстване на острието.

Векът на опасното бръснене обаче приключил окончателно през 1895 г., когато американският любител изобретател Кинг Кемп Жилет дал идеята ножчето за бръснене да се поставя в специален ръчен държач.

Своето изобретение той нарекъл safety razor (безопасен бръснач). Първата самобръсначка „Жилет” се появила на пазара през 1903 г., а на следващата година били продадени над 12,4 милиона от безопасния продукт.

Благодарение на много технолози и конструктори сега на пазара се предлагат множество и все по-усъвършенствани самобръсначки.

Докато младите се интересуват повече от дизайна, ветераните в бръсненето залагат на сигурността. Но независимо какво търсите, днешните производители са готови да отговорят на всякакви изисквания. Така че за мъжа остава само удоволствието от бръсненето.

Източници:

http://www.jivotatdnes.bg/news/jivot/vekove-po-ostrieto-na-brysnacha

http://www.segabg.com/article.php?id=227834

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.