Меч от Толедо – мечта за всеки колекционер

toledo steel Rapiers

Качествата на легендарната испанска стомана са оценени от Ханибал, римските легиони, френските мускетари и дори японските самураи. Столетия наред, когато изходът на двубоя зависел не само от личните качества на фехтовача, но и от още един решаващ фактор – достойнствата на неговото оръжие, съвършенството на толедската стомана я превръща в едно от най-опасните оръжия в света.

Изключителната здравина на изработените от нея мечове и саби ги прави непобедими в ръцете на опитен воин. Всички европейски армии познавали отлично качествата на толедската стомана и мнозина от най-прочутите средновековни рицари разчитали на нея. Традицията, родена в старинния испански град, датира от дълбока древност. Още преди повече от 2000 години, някъде през V век пр. н. е., ковачите от иберийските племена умеели да изковават железни мечове с оригинален дизайн, известни като фалката. Благодарение на славата им те били избрани от Ханибал за въоръжение на неговата армия, нанесла куп поражения на римските легиони. Римляните си взели поука от неуспехите и на свой ред въоръжили центурионите си със страховитите толедски остриета. В края на краищата Римската империя рухнала под напора на варварите. А след крал Артур и митичния Екскалибур епохата на мечовете отишла към неизбежния си залез.

През Средновековието майсторите ковачи разчитали не само на добрите качества на стоманата, но и на това, което днес бихме нарекли технологичен прогрес. Но толедската стомана оставала най-добрата в Европа. Най-страховитите армии на средните векове – мюсюлманските, нападнали Стария континент първо от единия му край /маврите/, а сетне от другия /селджуци и османци/, ценели високо нейните качества. Маврите заемат и обогатяват технологията на толедските майстори, за да произвеждат смъртоносните двуостри ятагани, а сетне предават тайната от поколение на поколение. В по-късните години на Средновековието Толедо е градът, от който идват прочутите рапири, превърнали в легенда френските кралски мускетари. Крале от всички краища на света се стремели да притежават саби, изковани в Толедо.

Въпреки хилядите километри разстояние дори японските самураи знаели за съществуването на толедската стомана. Те я открили благодарение на испанските търговци, които следвали по петите испанските и португалските мисионери, тръгнали да покръстват Далечния изток.

За да получат невероятните качества на толедската стомана, майсторите трябвало да коват едновременно при много висока температура твърда стомана с високо съдържание на въглерод и мека стомана. Това бил начинът да постигнат по-добри механични свойства на изкованите от сплавта саби. Стриктният подбор на изходните материали, спазването на съответните пропорции в сплавта и изковаването на двата вида стомана при температура 790 С /1454 F/ водят до създаването на най-добрите саби, измайсторени някога.

През Средновековието майсторите ковачи имали обичай да пеят псалми и да мълвят молитви. Това не било случайно – рецитирането винаги се извършвало в един и същ ритъм и това им помагало да изчислят точния момент, в който да извадят острието от пещта. При забавяне стоманата ще е започнала да се топи, а при преждевременно изваждане от пещта няма да е достигнала точката на топене.

Изковаването изисква сила и ефикасност проявени за кратък период от време. Сетне идва следващият етап – охлаждане с вода, понякога и със зехтин, за получаването на хомогенна сплав. В редки случаи ковачът е трябвало да извърши 20 000 продухвания с меха, за да достигне идеалната температура, но подобно ниво на съвършенство не му позволявало да изкове повече от 2-3 меча годишно.

Подмамени от славата и качествата на толедската стомана, майсторите ковачи в други краища на света нерядко се опитвали да имитират нейното съвършенство, но обикновено се проваляли. Прочутата дамаска стомана била прекалено твърда, лишена от гъвкавост, защото съдържала само желязо и въглерод и не била пречистена от минерални примеси. Шведската стомана се базирала на мека стомана, карбонизирана в пещ, заобиколена от животински рогове, косми и листа и нагрявана до температура от 900 С /1650 F/.

Добри саби се произвеждали в Солинген /Германия/, където при изковаването им преплитали стоманени жици с различна дебелина и съдържание на въглерод, за да получат влакнеста структура, комбинираща качествата на твърдата и меката стомана. Прочути с високото качество на сабите и мечовете си били и майсторите от Ним, Франция. Разбира се, това не попречило славата на Толедо и толедските саби да остане уникална, макар имитациите и фалшификатите да са на всяка крачка.

Неслучайно познавачите казват: „Ако сте убедили клиента, че сте му продали истинска толедска сабя, значи сте сключили добра сделка. Но, разбира се, по-добре е да изчезнете, преди той да има време да се увери в качествата й. Защото нищо не може да се сравнява с толедската стомана.“

Днес Толедо е тих и спокоен 50-хиляден град. Самото споменаване на името му извиква у любителите на средновековните хладни оръжия образи на старинни крепости, яростни битки, а защо не и на просторна зала с богата колекция от мечове по стените. Ако това ви се струва прекалено, една толедска сабя или меч може да се превърне в интересен акцент в кабинета у дома или в офиса. Дори у вас да не дреме някой мускетар или сър Ланселот, това ще е белег на оригинален вкус, защото оръжията от толедска стомана са сред най-предпочитаните от колекционерите. И тъй като малцина са онези, които могат да си позволят истински средновековен толедски меч, чиято цена достига десетки и стотици хиляди USD, днес майсторите от старинния испански град продължават да правят мечове, предназначени вече не за рицарите, а за колекционерите.

При това ковачите не отстъпват от древните традиции и коват всеки меч на ръка без никакво машинно щамповане. Палитрата от съвременните им произведения е наистина зашеметяващо богата. Тя включва реплики на саби и мечове, които са били на въоръжение в различни европейски армии и оригинали от тях се пазят в някои от най-известните музеи.

Източник

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.