Ромфея

Rhomphaia

Ромфея е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. Ранните автори я определят също и като копие, но днес, според находките може да се смята за изяснено, че ромфеята е дълъг режещ и мушкащ меч. Все пак, това мнение все още се оспорва от някои историци, които твърдят, че намерените оръжия не са мечове и не са описаните от изворите ромфеи.

Смята се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр. н. е., след редица промени и нововъведения. Според К. Колев, мястото на изобретяване и начална употреба е територията на тракийското племе Беси, които от ранна античност практикували рудодобив и ковачество.

Според Ян Хийт, който твърди, че се позовава на византийския историк Михаил Псел, ромфеята е използвана и от викингското племе Варяги, но това сведение се оспорва и се смята, че се е появило в резултат на неточен превод от гръцки.

През първите няколко века от новата ера в старогръцки думата „ρομφαία” става нарицателна за всички мечове за една и две ръце, както и за някои брадви. Това преминава изцяло и в ранно-християнската литература.

Меча е на въоръжение от към 400 пр. н. е., до края на римската епоха, като специфично оръжие на тракийските части.

rompheia

Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене. Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръка.

Дръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа.

Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно. То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.

Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс. Основната разлика между ромфеята и фалкса се състои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то e право или леко извито, докато при фалкса e силно извито.

Ромфеята е традиционно оръжие на леката и съществена част от снаряжението на тежката тракийска пехота. Предполага се обаче, че е използвана и от конници. Меча може да се използва и за нападение и за защита, поради функциите му да мушка и разсича. Според източниците тя е носена заедно с щит и две метателни копия, но според намерените снаряжения в тракийски гробове щита не е присъствал, а воина е бил снабден с шлем и тежки доспехи, които да защищават тялото му.

Ако се осланяме на античните извори, вероятно в защита ромфеята е използвана заедно с щита, подобно на копие, макар че това не би било удобно и функционално.

При нападение ромфеята е използвана като меч за две ръце, като се е прилагала разсичащата и мощ, осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн.

Уикипедия

Advertisements