Тайвански производител на мечове възражда древно наследство

Докато Чен Ши-Цунг (ChenShih-Tsung) седи на канапето в апартамента си в южната част на Тайпей, неговите произведения от високолегирана стомана за десетки хиляди долари стоят на етажерките зад него. Той е единственият човек на планетата, който изработва мечове по този начин.

Чен е известен в китайските среди по бойни изкуства. Израствайки с романите за бойни изкуства – китайският еквивалент на историите за странстващи рицари – той постепенно развива желанието да стане истински изработващ мечове майстор. Отнема му осем години и огромно количество пари, за да реализира тази своя мечта. Той е първият човек в модерни времена, правещ отново вида мечове, за които се смята, че са били използвани в древен Китай, и сега предава това изкуство на синовете си.

Над 60-годишен, висок като върлина и пълен с живот, Чен седи на края на своето канапе, жестикулирайки и разказвайки за живота си, прекаран в търсене на предаваните в романите за бойни изкуства легенди.

Мистериозно търсене

Чен работи дълги години като търговец на употребявани автомобили, тихо трупайки състояние. В същото време чете ненаситно и пътува много в търсене на традициите на хората, боравещи с меч. Легендите разказват за изгорени ръководства, подробно описващи конструкцията на безпогрешните свещени мечове. Преминавайки през цял Тайван, а след това и Китай, той не намира нищо достатъчно конкретно; по време на Културната революция комунистите са изгорили много от книгите, документиращи такива традиции. Въпреки това Чен научава много неща и с течение на времето започва сам да опитва да прави мечове.

Слушането на историята на Чен е като влизане в роман за бойни изкуства, като тези, които той четял. В един момент от своето пътуване той открива, че всички древни мечове са били изработвани от метеорити – сега това е невъзможно, тъй като през последните хиляда години не са паднали достатъчно метеорити, а и модерният човек не знае как древните са ги превръщали в мечове. Освен това той казва, че изработваните от него мечове са обладани от специални сили и че посетили го в съня небесни същества са го научили как и той да прави това. Първото, което записал в своята книга, е „Думи на Пурпурния отшелник от Небесната школа Хао Юан”. За Пурпурния отшелник процесът на отливане на мечове трябва да е такъв, че да „изуми вселената и трогне боговете”. Само майсторите могат да отключат скритите в тях магически сили, пише Отшелникът.

Преди да успее с първия си меч, Чен има изключително ясен и ослепителен сън. Светлини, божества и небесни същества се разкрили пред очите му в ослепителен блясък. Те общували с него безмълвно, показвайки му как да прави мечове. Това не бил първият път, в който имал подобни видения. Божества се появявали пред него и му давали инструкции, докато бил в работилницата си. Но той е резервиран относно описването на сцените по-нататък, с обяснението, че повечето съвременни хора няма да повярват.

За разлика от майсторите на мечове във феодален Китай, изработката на Чен е уникална. Обикновено той прави десет меча наведнъж, тъй като докато единият се охлажда, той се прехвърля на следващия. Когато стоманата на едно острие стане твърде гореща от колелото за наточване, той се мести на следващото острие.

Мечовете на Чен изискват специална комбинация от висококачествени стомани. Те трябва да бъдат изключително твърди – между 58 и 65 по скалата за твърдост на Рокуел. Скалата за твърдост на Рокуел (разработена в САЩ през ранните години на 20-ти век) е обичаен начин за измерване твърдостта на металите. Обикновените длето или брадва са между 40 и 45, което дава представа за твърдостта на мечовете на Чен, които могат да разцепят скала.

Твърде високата цена на суровите материали и изработката на мечовете са някои от факторите, които правят Чен единственият леяр на такива мечове. Другите ковачи на мечове може да правят своите чрез ръчно нагряване на материали и после изковавайки ги във форма, или на ръка или с помощта на машина. По късно ги точат, но тези така изработени мечове не могат да се сравнят с произведеното от Чен.

Става дума за състава на материала. На Чен отнема осем години, докато се натъкне на формулата за тези мечове, като оттогава не я е променял. Мечовете трябва да бъдат както изключително здрави, така и много гъвкави (по време на интервюто Чен издърпа меч от поставката и го огъна на повече от 60°). Тези, които могат да бъдат ръчно нагрети на открит огън и после оформени чрез удряне, не са така здрави, както мечовете на Чен, изковани сякаш във високотехнологична фурна в модерна стоманообработваща фабрика.

Вътрешен мир

При изработването на мечове сърцето на човек трябва да бъде извънредно спокойно, обяснява Чен. Преди да започне да шлифова мечовете, той седи в медитация един час. Правенето на този вид мечове съдържа незаменим човешки и духовен елемент.  Една от най-трудоемките стъпки е шлифоването на остриетата с помощта на въртящо се точило.

Шлифоването се прави изцяло в неговата барака в провинцията. Като художник, воден единствено от вдъхновението си, в такива моменти той работи в продължение на 20 часа, като спира само за храна, вода и тоалетна. Тогава всичко опира до „усета на ръката” – нещо, което може да бъде постигнато само чрез опитност.

Освен това целият процес трябва да бъде завършен отведнъж. Защото загуби ли се този усет, майсторът не може вече да го върне.

Шлифоването на стоманените пръти, докато станат мечове, изисква невероятна прецизност. Ако гръбнакът не е точно в центъра или не е съвсем прав, или ако някой от краищата се подреже твърде дълбоко, всичко отива на вятъра. Горещината също може да порази острието.

Шлифоването на парче метал на въртящ се камък го прави много горещо и от горещината  металът се разширява; ако металът се разшири твърде много, ще се деформира и ще стане непотребен. Човешкият фактор е основен и тук, тъй като няма формула за топлинното разширяване при изработката на мечове. Разчита се на умения и опит, чието развитие отнема години.

Но шлифоването на меча е само половината от историята. След като бъде шлифован, полиран и има вече дръжка и ножница, започва нов процес. Той е, който прави ценния меч безценен.

Всеки ден майсторът трябва да търка меча с плат. Това генерира топлина и след като се нагорещи от триенето, молекулярната структура на стоманата се променя. Две до три години триене всеки ден и структурата на стоманата става стабилна. От повърхността й започват да се отразяват сини лъчи. От този момент нататък мечът няма да ръждясва и понататъшна поддръжка не е необходима.

Търкането работи поради прост химически принцип. „Железните и стоманени материали ръждясват, когато влязат в контакт с въздуха, тъй като въздухът съдържа влага”, обяснява Чен. „Влагата във въздуха се абсорбира от метала чрез порите му и след това се съединява с кристалната решетка на метала, което води до химична реакция, причиняваща окисляване и ръжда. Иначе казано, железните и стоманени материали не биха ръждясали, ако нямат пори.”

Единственият начин да се премахнат порите е да се търка стоманата докато се нагорещи. Това кара малкото алуминий в нея да се разтопи, тъй като алуминият има ниска точка на топене. Така разтопилият се на повърхността алуминий запълва порите. Но за да се постигне този ефект са необходими години.

Сега Чен обучава своите синове в майсторството на изработване на мечове, като с това отговорността да се продължи традицията ляга на техните плещи.

Това е тежък товар. Традицията на изработване на мечове е от огромно значение за Чен. „Стойността на един майсторски направен меч не може да се изчисли в пари – обяснява той. – Това е безценно съкровище, което трябва да се цени, уважава и почита от бъдещите поколения.”

Превод: Радослав Стоянов

http://www.epochtimes-bg.com

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.