Твърдостта е една от механичните характеристики на материалите. Изпитването на твърдост е най-достъпният и разпространен вид механично изпитване, защото се извършва бързо, сравнително лесно и е възможно да се прилага върху готови изделия, без повреждане и разрушаване. Това е един от начините за контрол на качеството на продукцията в промишлени условия и за научноизследователски цели.
Методът за измерване на твърдост по Рокуел се заключава в измерване на дълбочината на проникване на накрайника (индентор) в изпитвания материал под действието на две последователно прилагани натоварвания – първоначално – Fo и основнo – F1, така че общото натоварване е F=Fo+F1
За накрайник се използва диамантен конус с ъгъл при върха 120° и радиус на закръгление 0,2 мм или стоманена закалена сфера с диаметър 1,588 мм. Под действието на предварителния товар Fo накрайникът прониква в изпитвания материал на дълбочина ho. Това проникване не се отчита, а при това положение се нулира стрелковият индикатор. Така се изключва влиянието на грапавостта и на други локални повреждания на повърхността на изпитвания детайл. Следва добавянето на основния товар F1 в продължение на 2 до 8 секунди, в резултат на което накрайникът прониква на дълбочина H1. Това показание също не се отчита. След премахване на основния товар F1 се елиминира еластичната деформация и остава дълбочината на проникване h2. HR=hmax – h2
Твърдостта по Рокуел може да се определи по една от три различни скали. Най-често се използват скали А и С – със коничен накрайник и скала В със сферичен накрайник. За удобство скалите на твърдомерите са разграфени директно в единици твърдост (стойността на 1 деление отговаря на 0,002 мм).
При метода на Рокуел има директно отчитане на твърдостта. Възможно е изпитване на много твърди метали. Поради тези причини методът намира широко приложение.
Източник: материали от Помагало
Metal Blade 