Вутц

Вутц е стомана, характеризираща се с определена карбидна структура в закалената мартензитна или перлитна матрица. Тази стомана е открита в Индия около 300 г. пр. Хр. Думата „вутц“ произхожда от английската транскрипция „ук“ на думата „урукку“, означаваща стомана на тамилски или „укку“ (стомана на телугу).

История

Според историческите източници вутц е с произход Индия, появил се е там преди началото на Новата ера. Има археологически доказателства от производствен процес в Южна Индия от онова време. С тази стомана се е търгувало много на територията на Европа и Арабския свят и се превръща в предпочитана суровина в Близкия изток, където е известна под името дамаска стомана.

Стоманата вутц и развитието на съвременната металургия

Легендите за мечове от вутц и дамаска стомана предизвикват любопитството на европейската научна общност от 17-ти до 19-ти век. Използването на висококачествени въглеродни сплави не е било известно в Европа по-рано и по този начин изследванията на стоманата вутц изиграват важна роля в развитието на съвременната английска, френска и руска металургия.

Западни изследвания

Британската окупация на Индия през 1750 г. даде нов тласък в тези изследвания. До 1790 година, проби от вутц са получени от сър Джоузеф Банкс, председател на Британското кралско общество. Тези проби са били подложени на обстойно научно проучване и анализи от няколко експерти.

Технология на производството

Основна характеристика на вутца са многобройните свръхтвърди метални карбиди в матрицата на стоманата, разпределени в групи, придавайки на стоманата характерния й външен вид. Мечовете от вутц, както и тези от дамаска стомана били всепризнати заради своята острота и здравина.

Докато другите методи се използват и днес, известно е, че вутц първоначално се е произвеждал в тигли, например, тигелна стомана чрез комбиниране на смес от ковано желязо или от желязна руда и въглища със стъкло, която след това се затваря и се нагрява в пещ. В резултат се получавала смес от примеси, миксирана със стъкло за шлака и парчета стомана. Тези парчета (с типично съдържание на въглерод от 1,5%) са отделяни от шлаката и оформяни в слитъци. Те могли да бъдат допълнително ковани в остриета или инструменти или съединявани в други слитъци, за да се увеличи масата на стоманата за по-големи продукти.

Техниките за получаване на вутц изчезнали около 1700 г., след като основните източници на специалните руди, необходими за неговото производство са били изчерпани. Тези източници, съдържали следи от волфрам и/или ванадий, каквито другите източници нямали. Фолклорът в Индия твърди, че едно малко парче от бял или черен хематит (или стар вутц) е трябвало да бъде включено във всяка стопилка и че този елемент трябва задължително да присъства в стоманата за правилното разпределение на микро карбидите.

Вутц вероятно е преоткрит в средата на 19 век от руския металург Павел Петрович Аносов, който отказва да разкрие тайната на производството му, а просто написва 5 описания на различни начини, по които може да бъде получен.

Майсторът ковач Алфред Пендрей преоткрива вероятните класически техники в началото на 1980 г., които по-късно са потвърдени и от д-р Джон Верховен.

Друг метод за производство на вутц, чрез използване на съвременни технологии, е разработен през 1980 г. от д-р Олег Шерби и д-р Джеф Уадсуорт в Станфордския университет и Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“. Въпреки че тази стомана имала характерните ивици на микрокарбидите, независимо дали може или не може да се счита за вутц, е оспорена от Верховен, тъй като не е била направена по класическия начин.

Наскоро изследователят Петър Пауфлер от Дрезденския технически университет в Германия е открил доказателства за наличие на въглеродни нанотръбички в стоманата вутц, въпреки че и това е обект на дискусии.

Уикипедия

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.