Булат

Булата е вид легирана стомана позната в Русия още от Средновековието и често се определя от руските легенди като уникален материал за изработка на хладни оръжия. Името булат е руска транслитерация на персийска дума (произнасяна pulad), която означава стомана. Не са известни източници, доказващи че произходът на булата е руски, а както подсказва и името, непосредственият източник на това е Персия. Много е възможно булата да се прави по същия начин, както вутца.

История

Тайната на производството на булат е загубена в началото на 19 век. Павел Петрович Аносов в крайна сметка успя да дублира качествата на този метал през 1838 г., след десет години проучване естеството на дамасковите мечове. Булата става популярен в производството на оръдия, докато с процесът Бесемер става възможно да се направят стомани със сходно качество за много по-малко пари.

Аносов е приет в Санкт Петербургското Минно кадетско училище през 1810 г., където във витрина се е съхранявал дамаски меч. Той буквално е омагьосан от него и започва да събира информация от своите европейски колеги за този вид стомана. През ноември 1817 г. е изпратен в заводите за минно дело в района на Златоуст, в южната част на Урал, където не след дълго е повишен в инспектор на „Отдел за украса на оръжията“.

Тук той отново влиза в контакт с дамаска стомана с европейски произход, но тя е по-различна от тази на Близкия изток. Аносов е работил с различни техники за охлаждане, и решава да се опита да създаде дамаска стомана посредством тях. В крайна сметка той разработил методология, чрез която значително увеличава твърдостта на стоманите.

Структура

Въглеродната стомана се състои от два компонента: чисто желязо под формата на ферит и цементит или железен карбид, съединение от желязо и въглерод. Цементита е много твърд и чуплив; неговата твърдост е около 640 по Бринел, докато на ферита е само 200. Количеството на въглерода и процесът на охлаждане определят кристалния и химичния състав на получената стомана. При булата бавният процес на охлаждане позволява на цеменита да се утаи като малки частици между феритните кристали, които се нареждат, образувайки произволни шарки. Цветът на карбида е тъмен, докато на стоманата е сив. По този начин се получава и шарката на дамаската стомана.

Цементитът по същество е керамика и именно той е отговорен за прочутата острота на дамаска и булата. Цеменитът е нестабилен и се разпада между 600-1100 градуса C във ферит и въглерод, така че горещият метал трябва да се обработва много внимателно.

Уикипедия

Advertisements