Ятаган

Ятаган (от турски yatağan) е вид турски нож (който става известен в другите страни, като „турски меч“), използван от средата на 16 до края на 19 век. Ятаганът е широко използван в Турция и в областите под турско влияние, като например на Балканите.

Той се състои от острие, с характерна извивка напред и дръжка от два чирена, закрепени към танга, които в краищата си наподобяват големи уши. Разстоянието между чирените е покрито най-често с метална лента, която е богато украсена. Острието варира от 60 до 80 см дължина и е извито напред (подобно на иберийската фалката и гръцкия копис), понякога извиващо се назад чак до самия му край. Този форма често се нарича „рикърв“. Гърба на острието е направен от мека стомана, а острият режещ ръб от твърда, закалена за голяма издръжливост.

Дръжката няма гард, вместо него два метални болстера осигуряват прехода към острието. Чирените на дръжката обикновено са направени от кост (слонова кост, рог или сребро) и се разширяват в своеобразни „крила“ или „уши“ от всяка една страна при помела (част от ножа, която предотвратява изпускането му по време на сечене). Забелязват се регионални различия при дръжките: балканските ятагани се отличават с по-големи уши, често направени от кост, докато анадолските се характеризират с по-малки, рогови. Сложни произведения на изкуството, както върху дръжката, така и върху и острието могат да се видят при много от ятаганите изложени днес, което показва значителна символична стойност. Тъй като нямат гард, ятаганите влизат плътно в ножниците си; носели са се хоризонтално на пояса, прикрепени чрез кука.

По-голямата част от ятаганите датират от периода 1750-1860 г.; те са типични оръжия за близък бой, а някои, богато орнаментирани са имали парадни функции. Най-богато украсените бройки са се носели като символ на престиж от цивилни и военни, подобно на късите мечове от 18 век в Западна Европа. Понякога остриета са се правили от по-дълги мечове или кавалерийски саби, но като цяло се е променяла формата им със закривена напред. Често по острието има инкрустации от злато и сребро. Дръжките, украсени с филигран и седеф са типични за Босна и датират от около 1800-та година. Най-пищните ножници са от дърво, обвити изцяло със сребро.

За сравнение, през втората половина на 1800 г., разпространението на байонетите за военните пушки, пораждат цяла нова тенденция на масово произведени военни байонети, известни като „ятаганни“.

Ятаганите, използвани от еничари и други войници от пехотата са по-малки и по-леки от обикновените мечове, така че да не ги възпрепятстват, когато са на пояса при маршируване. Те са кръстени на град в югозападната част на Турция Yatağan (сега в Денизли), който е завладян от селчукския командир и ковач на име Осман бей, чийто прякор е Ятаган Баба. Той се заселва там и дава своето име не само на града, но и на мечовете, които се произвеждат там. По-късно обаче, ятаганите започват да се правят във всички големи градове на Османската империя, по-специално в Истанбул, Бурса и Филибе.

Един от най-добрите и най-ранните екземпляри от вида на оръжието е направен за Сюлейман Великолепни, управлявал Османската империя от 1522 г. до 1566 г. Този меч сега се намира в съкровищницата на двореца „Топкапъ“ в Истанбул и предизвиква небивал интерес, тъй като е датиран от 1526/7 г., а името на майстора му – Ахмед Текелу е изписано на задната част на острието. Дръжката е от слонова кост, обвита с деликатно инкрустирани златни орнаменти. В музеите за Балканската война има много примери, датиращи от упадъка на Османската империя (края на 19 век).

Уикипедия

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.