Изковаване, оформяне и завършване на катаната

Изковаване (китае) на кaвагане (твърдата обвивка)

Когато двойно удължената стомана със подходящо количество въглерод е готова да бъде изкована в кавагане, се извършва шита-гитае (базово коване). Процесът се състои в неколкократно прегъване на металното блокче, така че да се сформират специфични слоеве, които са уникални за всяко острие. Започва се със нагряване на удължения блок до подходящата за обработка температура. След това се използва длето, докато блока почти не се раздели на две равни по дължина части, които се прегъват така, че металът да възстанови първоначалната си дължина. Отново се обработва с чук и когато двете части са напълно съединени, металът отново се докарва до двойна дължина.

Едно прегъване отнема около 30 минути прецизно коване. Броя на прегъванията на метала зависи от индивидуалния стил на майстора. Докато се обработва нагорещеният метал бързо са охлажда и работата по него постепенно става по-трудна. Коването продължава само 3-4 минути докато цветът на стоманата от жълто-бяло стане ярко червен. Тогава отново се поставя в огнището на ковачницата и се затопля наново.  Всяко прегъване изисква две или три затопляния. При нагряването на стоманата, ковачът периодически овалва блокчето в пепел от оризова слама и го залива със глинена каша.

Тази процедура се налага поради високите температури и богатия на кислород въздух, получаван от ковашките мехове. При тези условия  лесно може да се отнеме въглерода от стоманата и тя да стане негодна за употреба.

По този начин значително се намаляват и окислението и декарбонизирането на метала.  Въпреки това, във шита-гитае се използва едва половината от началното количество тамахагане. Получава се стоманено блокче с размери 25х2х3,5см, тежащо от 1 до 1,5 кг. Но на този етап металът все още не готов. В него се съдържа твърде много въглерод, който е и неравномерно разпределен. За това майсторът разделя металът на три равни части и ги връща в пещта. За да се достигне дължината на катана са нужни четири части.

След това парчетата отново се сливат в едно метално блокче и започва вторият процес на изковаване, известен като аге-гитае (крайно коване). Металът се подлага на допълнително прегъване. При това отново се губи около половината от изходния материал. Получава се стоманено блокче с тегло от 0,9 до 1.6 кг със съдържание на въглерод- 0,6-0,7%.

По-голямата част от въглерода в тамахагане – около 0,3% – се губи с течение на първия етап на коването, когато частичките от необработена стомана увеличават площта си, те се нареждат заедно и се навиват. Всяко следващо сгъване предизвиква загубата на още 0,03% въглерод, като при това се разрушават по-големите въглеродни  кристали. В резултат се получава стомана със съдържание на въглерод приблизително 0,7%. Коването и сгъването са разпределили по-равномерно въглерода и са помогнали да се отделят ненужните примеси и шлака.

От качеството на стоманата и от характерния начин на прегъване по време на шита-гитае зависят две особени  характеристики на кавагане. Това са джитетсу – качеството на получената стомана – и  джихада – характерната шарка на повърхността (на картинката). Те се влияят от много фактори като например посоката на прегъванията, силата на удара с чука, обединяването на различните блокчета и т.н.

Това са диаграми на различната структура, получена в следствие от различно прегъване на метала.

Изковаване на Шингане (меката сърцевина)

Докато къси остриета като танто и уакизаши са направени изцяло от кавагане, то дългите остриета, като катана съдържат в себе си и мека сърцевина – шингане която позволява да бъдат едновременно гъвкави и издръжливи.

Изработването на шингане  е сходно с това на кавагане – късове стомана със подходящо съдържание на въглерод се нагряват, коват и се прегъват в едно блокче. Обикновено ковачът използва около килограм тамахагане със средно съдържание на въглерод около 0,5%. Най-често се изисква допълнително прегъване на метала, тъй като в повечето случаи се съдържат голямо количество примеси. Те трябва да бъдат отстранени, за да могат двете части от острието да се съединят правилно и да се избегнат дефектите и пукнатините по повърхността на готовия меч. В края на процеса блокчето тежи 200-250g и съдържа 0,2-0,3% въглерод.

Сформиране на стоманената основа (тсукурикоми)

Има два основни метода (тсукурикоми), които се използват за съединяване на кавагане и шингане.

Първият метод – кобусе-гитае – е по-прост. При него ковачът нагорещява и оформя кавагане във едно плоско парче, след което го прегъва във U-видна форма и нагорещеното блокче шингане се поставя в основата. При този метод сърцевината не минава през цялата дължина на обвивката и заострения връх на меча се състои само от твърдата част от стоманата. Двете части от полу-съединен метал се връщат във пещта и се затоплят до над 1300ºC и изковаването продължава, така че кавагане напълно да обвие меката сърцевина и да се образува основата на меча.  Този процес е много деликатен и особено важен за успешното изковаване на меча. Ако двете части не са прилепнали напълно и има празнини, работата се счита за безполезна. Ако вътрешността не е напълно покрита, финалният продукт ще има слаби места и също ще се счита за безполезен.

Вторият метод на тсукурикоми и е много по-сложен. Процесът е известен като хон-санмаи-гитае. При него могат да бъдат използвани от две до 4 части твърда стомана, които да сформират обвивката около сърцевината. За острието се използва по-твърда и съответно по-богата на въглерод стомана, известна като хагане.

Всяка част трябва да бъде майсторски прилепена към другите, което става с отделни процеси за всяка част. Този метод на получаване на по-различна конструкция променя физичните характеристики на завършения меч.

Не зависимо от методите на тсукурикоми разликите се определят от стиловете на отделните майстори.

Оформяне на Сунобе (основната форма)

Когато кавагане и шингане са правилно съединени, ковачът отново нагрява метала и започва да оформя основната форма на меча. Сунобе се сформира като ковачът издължава стоманата чрез серия от удари с чука. Резултатът се доближава до формата на завършената катана и е приблизително 90% от дължината и теглото й, но е много по-плътно и му липсва характерната за катана извивка. На този етап също се оформят върха и дръжката на меча.

Оформяне на острието (Хисукури)

Оформянето на острието започва със обработка на острата част. Това става чрез нагряване на части от острието до 1100 ºC и постепенното му обработване. Бавно бъдещото острие се заостря и добива финалната си форма. Нагряването се контролира внимателно поради деликатната природа на метала. Ако стоманата се пренагрее, здрав удър с чук може да причини отделяне да сърцевината от обвивката, ако пък не е достатъчно горещо, повърхността може да се овреди.

Върхът на меча (киссаки), ивицата между острието и върха (шиноги) и задната част на меча (муне) също се оформят през този етап. При правилна работа, конструкцията се удължава. Въпреки, че изглежда като завършен меч, в края на етапа острието все още е доста притъпено и малко по-дебело.

Грубо пилене (Шиаге)

След като оформянето на острието е приключило, ковачът подготвя сунобе за процесът, който осигурява твърдото острие на крайното оръжие. Започва се със грубо пилене и заостряне (шиаге). За тази цел се използва специално оръдие наречно сен. По този начин се заглаждат всички неравности по повърхността. За гърба на меча се използва пила. След което цялото острие се пили със специален камък, съставен главно от силициев карбид (SiC). В края на шигане всички характерни линии на меча са добре очертани, но острието е останало по-грубо. Това е необходимо заради следващия закалителен процес.

Създаване на Хамон (Тсучиоки)

Има много видове стомана със специфични физични и химични качества. Различни форми на стоманата могат да се видят на графиката, в зависимост от температурата и съдържанието на въглерод.

Издръжливостта и твърдостта на стоманата зависят до голяма степен от въглерода. Известно е, че различните температури водят до различни кристални структури в атомите на въглерода и желязото. Когато стоманата, от която се произвеждат мечовете, се нагрее над нейната критична температура – приблизително 750ºC,  навлиза във фазата аустенит. Аустенитът има такава структура, която позволява на железните йони да се комбинират със въглеродните. Когато аустенитът се охлади внезапно (като се постави със вода например) Структурата му се променя в друга, наречена мартензит. Мартенситът „заключва“ въглеродните атоми. Като резултат се получава най-твърдата форма на стоманата.

Но само острието (иакиба) на катана е изградено от мартенсит. Той лесно се оформя и може да е достатъчно остър, но е прекалено твърд и лесно чуплив, за да може да осигури гъвкавостта и издръжливостта, нужни за поемане на директен удар. Тези качества са по-присъщи на по-меките форми на стоманата – ферит и перлит. Японските ковачи открили методи, които позволяват едновременно твърдост на острието и гъвкавост на самия меч. Това се получава чрез топлинна обработка, при която се променя само металът в острието от перлит в мартензит. Преходната зона между тези две фази ясно се вижда при завършения меч, така че се полагат много усилия да се получи естетически красива шарка. Тази шарка се нарича хамон и се смята за най-важната естетическа част от острието. Първоначално ковачът измисля дизайнът на хамон. Този процес започва със глинена смес (тсучи-дори – на снимката), която ще се нанася на острието преди топлинната обработка. Обикновено сместа съдържа равни части глина, пепел от  дървени въглища за контрол на температурата, стрит на прах пясък, да предотврати чупенето и други специфични за ковача съставки. Добавя се вода и се обработва, докато не стане достатъчно лепкава, че да може да се нанася по повърхността. Сместа действа като изолатор. Ковачът я нанася по повърхността със различна дебелина – при по-тънки пластова ще се образува повече мартензит. За това по острието пластовете са по-тънки. Дебелината на слоевете ще определи финалната шарка. Тъй като мартензита е много крехъх, възможно е острието да се повреди. За това ковачът оставя много тънки ивици от сместа по повърхността на острието, перпендикулярни на него. По този начин зад мартензитът остават много тънки жили от перлит (аши – на последната снимка) и ако по част от острието се почви лека пукнатина, тя ще се разпространи само до областта с перлита и по-големите щети ще бъдат предотвратени.

Закаляване на острието (иаки-ире)

Когато тсучи-дори напълно изсъхне, мечът се нагрява до червено-оранжав цвят (над 700ºC) и след това бързо се потапя във вода. Обикновено иаки-ире се изпълнява през нощта. Това позволява на ковача по-добре да определи температурата по цвета на метала.

Първата стъпка е правилното напълване на пещта, така че всяка част от метала да се загрее до еднаква степен. Когато пещта е готова, ковачът поставя острието във вдлъбнатината на друго стоманено блокче и ги закрепва заедно със кожен каиш. Мечът се поставя в пещта няколко пъти от различните страни. След като е нагрят до определената температура, той бързо се потапя във вода. Има много форми и стилове на изпълнение на иаки-ире. След този процес ковачът  отново прекарва острието през нискотемпературна пещ (около 160ºC). Това е част от термичния процес и се нарича иаки-модоши. Така се разкриват някои от остатъчните акценти  от главното охлаждане и често се повтаря по няколко пъти.

Ковачът трябва да е много внимателен докато осъществява тези операции, тъй като вместо по-усложнен хамон, той може да изчезне напълно или да се развали.

След последното изстудяване сухата глина се премахва и металът се проверява за пукнатини. След това ковачът прилага 2% разтвор на азотна киселина и етанол по повърхността, за да се открои ясно дизайнът на шарката.

Нагласяване на извивката. (Соринаоши)

По време на иаки-ире, разликата между температурите във острието и останалата част от меча са причината за характерната извивка на всички катани.

Поради по-бавното охлаждане на основата на меча се предизвиква свиване, което остава и след като работата е привършена. Ефектът от това явление е увеличаване на извивката на меча. За това обикновено ковачите оформят началната форма на меча само със малка извивка. След което се налагат малки промени във извивката. Ако извивката е прекалено голяма ковачът може да я намали използвайки чука си, като по този начин влияе и на дължината. Ако е прекалено малка, се задържа гърба на острието във частите, където извивката трябва да е по-голяма,  към нагрят меден блок.

По този начин се образува характерната извивка сори (зори).

Едва началото…

Това са само първите от много стъпки, нужни за създаването на една катана. След изковаването следва грубо полиране на острието и вдълбаване на декоративни елементи и резба. Инкрустира се отличителния знак или подпис (меи) на майстора. В последствие острието се предава на други умели занаятчии.

Първо се пренася при полировач, който дооформя и почиства острието. Така се подчертават детайлите, цветът и качеството на метала.  Резултатите могат да бъдат видени след много дни работа, когато изключително острото острие на катана, със добре изразени джихада и джитетсу е готово.

Други майстори се грижат да поставят медният пръстен (хабaки – на горната снимка) и украсения предпазител на острието – тсуба (на снимката в ляво).  След което работата преминава в ръцете на дърводелци, които да изработят ножницата и дръжката. Накрая мечът се връща при ковачът.

Създаването на тези оръжия още е част от уважавана традиция със същите ритуали, каквито са били прилагани и в дните на самураите. Много ковачи отделят повече време да усъвършенстват търговията си и много малко получават титлата майстор. Целия процес на производство изисква много години опит и знание. Въпреки, че много от тези древни оръжия сега се считат само за сложни произведения на изкуството, красотата на катаната крие нейната смъртоносна природа.

Източник: Помагало

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.