Оръжията и уменията на нинджа

Нинджа (преди ХХ век със същото значение е използвано името Шиноби) е таен агент или наемник от феодална Япония, който е обучен в изкуството (Нинджуцу), което включва много умения: шпионаж (разузнаване), саботаж, илюзия, убийство и партизанска война.

Нинджа били използвани за дестабилизиране на врага, политически убийства и за доставяне на жизненоважна информация за позицията на вражеските войски, която можело да бъде решаваща за всяка битка. Много често им се приписват свръхвъзможности, което предизвиквало страх в редиците дори на смелите самураи. За нинджа основното оръжие било изненадата и разбира се страхът, който предизвиква самото споменаване на думата „нинджа“. Това ги правило едни от най-мразените и презирани хора в японското общество. Нинджа не изпитвали страх. Те били подчинени единствено на своите интереси, техен най-добър приятел бил мракът.

Нинджа били жени и мъже. Често се случвало жена-нинджа (куноичи) да прелъсти жертвата си и да го убие. Тренировките били тежки, понякога завършващи със смърт. Сред уменията които притежавали били: акробатика, фехтовка, ръкопашен бой, борба, катерене, плуване и издържане дълго под вода, издържане на студ и горещина, стоене неподвижно с дни, подтискане на глада и др.

Нинджа използвали широк набор от оръжия и приспособления като мечове, шурикени и вериги, най-често скрити и небудещи подозрение, например в тояга или в периферията на сламена шапка. В допълнение били и експерти в подготовката на отрови, отвари и бомби. Разбирали от химия, физика, астрономия, математика и акупунктура. Също така били обучени и в „изкуството на маскировката“, която използвали често, за да не се набиват на очи в градовете и да се промъкват незабелязано сред природата. Смята се, че нинджа първи конструират планер, като приспособление за атакуване на самурайските крепости.

За част от тези умения се споменава в произведението на Цунетомо „Хагакуре“ („В сенките на листата“) от 1716 г., където нинджа получил поръчение да убие някакъв господар. Имението било строго охранявано и поради този факт убиецът се принудил да чака сгоден момент в клозета, скрит точно под клекалото в отходната канализация. Сред ужасната мръсотия и зловония нинджа чакал търпеливо с дни докато жертвата не дошъл за да се облекчи. Когато господарят клекнал, убиецът забил копието си в ректума му, като така онзи умрял по особено мъчителен начин.

История

Нинджуцу се е зародило в Китай в първите векове на новата ера. След като е пренесено в Япония през 7-8 век , то се развива първоначално около Киото в планинските райони на Ига и Кога. След това се разпространява из цяла Япония, но тези планини си остават основният център на Нинджуцу. В превод Нинджуцу означава „Изкуството да бъдеш невидим“ или „Изкуството да бъдеш търпелив“.

През епохата на религиозните междуособици в Япония между привържениците на традиционната религия (Шинтоизъм) и идващия от Китай и Корея будизъм възникнали конфликти. Ямабуши (отшелници-мъдреци, които разработили учението „Шуген-до“ – разновидност на индийската Йога съчетана с митични аспекти от будистките секти Шингон и Тендай) се опитали да решат диспутите в обществения живот, като въведат в религиозния живот на обществото проповядваната от тях японизирана форма на будизма. Тъй като тази идея бързо спечелила популярност сред широките маси, управляващата върхушка решила да спре новото учение, докато още не се е утвърдило. Преследвани от правителствената армия, ямабуши били принудени да се оттеглят в планинската местност Ига.

Тук под естествената защита на природата възникват корените на Нинджуцу. Подложени на перманентни гонения, ямабуши разработили собствено бойно изкуство, същността на което било врагът да бъде атакуван изневиделица, тайно, от засада, когато е неподготвен. Нинджа станали най-упоритите последователи на ямабуши. Трябва да поясним, че предците на нинджа били самураи без господари (т.нар. Ронин), хора извън закона и др., които живеели в непристъпните планински местности Ига и Кога и съжителствали с ямабуши.

В условията на постоянни граждански войни се създали множество самурайски кланове, които прибягвали във враждите помежду си до услугите на нинджа. В периода 1192-1333 г. мнозина самураи били изгонени от служба или загубили господарите си. Те станали свободни самураи и много от тях се заселили в местностите Кога.

По-късно поради вътрешни разногласия част от фамилиите се преселват в местността Ига. Отцепниците настоявали за по-дейно участие в политическия живот, докато Кога били за запазване на традицията и оставане встрани от обществената сцена. Така от разцепването на клана Кога се образували двата най-мощни клана на Нинджа, взели името си от двете местности.

Ига Нинджа започнали да приемат в редиците си хора извън закона, които обучавали в своите методи за убиване, с което си спечелили лоша слава, но успели да се доберат до високи постове в управлението на страната, дори член на клана Хатори (Хатори Ханзо) станал Шогун. Кога Нинджа застанали на страната на легитимната власт, като създали специалните отряди в полицията и войската.

Най-голям разцвет Нинджуцу претърпява в периода Сенгоку(1467—1568), отличаващ се с постоянните борби между враждуващите самурайски кланове, наемайки нинджа за своята кауза. Владетелят Шинген Такеда (1521-1573), който се стремял да обедини разпокъсаната на отделни княжества Япония, разполагал с 70 нинджа специализирани в диверсии и уникална шпионска мрежа от Мико (жени-нинджа предрешени като служителки в шинтоиски храмове, наричани още Куноичи)

През 16-ти век пълководецът Ода Нобунага (1534-1582) започнал масови преследвания срещу будизма и нинджа, като последователи на езотеричния будизъм. Самите нинджа неколкократно неуспешно се опитали да ликвидират Ода. Поради това той решил веднъж завинаги да изтреби непокорните „невидими воини“. През 1571 г. войската на Ода разбила коалицията съставена от Нинджа и Даймио подържащи будизма. Оцелелите Нинджа се разпръснали из цялата страна.

В периода на шогуната Токугава (основател на династията Токугава Иеясу) (1603-1868) Нинджуцу постепенно потъва в забрава. Някои Нинджа постъпили като полицейски служители и телохранители, други формирали разбойнически групи.

През епохата Мейджи Нинджуцу е в упадък. Само няколко фанатични последователи са съхранявали тайните на „Черното изкуство“. Счита се, че последният истински Нинджа от старата школа е Фуджита Сейдзи от клана Кога, който изпълнявал поръчения на императорския двор до първата половина на 20-ти век.

Източник: Уикипедия

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.