Ножът на Джим Бауи

Ножът Бауи е тип фиксиран нож, за пръв път въведен от полковник Джеймс „Джим“ Бауи в началото на 19 век. Направен е от Джеймс Блек с големи размери и клип пойнт острие за обща употреба. Ножът на Джим Бауи става известен при един дуел, известен като „Битката при пясъчния насип“. Този модел нож все още е изключително популярен сред колекционерите, има твърде много компании – производители, които правят стотици разновидности на Бауито.

Историческият нож Бауи не е бил с един и същ дизайн, а е една поредица от ножове, подобрявани няколко пъти от Джим Бауи през годините. Първият такъв нож, направен от Джеси Клифт, приличал на испанските ловни ножове, но се различавал леко по формата си, наподобяваща разпространен касапски нож. Острието, както е описано по-късно от Расин бауи е с дължина 9.5 инча (24 см), 0,25 инча (0.64 cm) дебелина и 1,5 инча (3.8 см) ширина. То било право, без клип пойнт и гард, максимално опростено, само с два дървени чирена.

Расин предоставил ножът на брат си за двубоя с Норис Райт. Именно това е ножът, който става популярен след дуелът от 1827 г. Бауи и Райт са съперниците в дуела. Когато двубоят започва, въпреки че почти веднага е ранен от изстрел, Бауи успява да убие и тримата си съперници, като на единият почти му разсича черепът на две. Ножът на Бауи, описан от свидетелите на двубоя като „огромен касапски нож“, бързо получава популярност и Бауи и братята му получават много заявки за направата на такива ножове с един и същ дизайн.

Версията, най-често считана за типичен исторически нож Бауи, обикновено има острие най-малко с дължина 6 инча (15 см), като някои достигат до 12 инча (30 cm) или повече, със сравнтелно широк корем – към 5 см и 6.5 мм дебелина на гърба. На обратната страна на острието понякога има лента от мек метал (обикновено мед) богато инкрустиран, който някои смятат, че е предназначен да улови ножът на противника, а според други има за цел на укрепи острието и да абсорбира шокът при тежка работа, тъй като тогавашните остриета са били лошо закалени. Гардът е S-образен и също е с цел закачане и избиване на противниковия нож, като придава допълнителна сигурност на ползвателя.

Някои ножове Бауи имат прорез в долната част на острието в близост до дръжката, известен като „испански прорез“. „Испанските прорези” често се определят като механизъм за улавяне острието на противника, но някои изследователи на Бауи приемат, че те са неподходящи за тази цел и често не успяват да постигнат желания резултат. Приема се че тези прорези са направени с цел разплитане на възли, поправяне на мрежи и удобство при заточване на острието и за отнемане на напрежението от острието по време на работа.

Една типична характеристика на ножовете Бауи е клип пойнтът в предната горна част на острието, който служи за по-добър контрол на острието. Тъй като целта е да се постигне остър и здрав връх за промушване, повечето ножове имат вторичен скос по дължината на клип пойнта. Това е „фалшивият ръб“ (фолсейдж), който отстрани изглежда като заточен, а всъщност не е. Разбира се някои модели са със заточен. Независимо от това, дали фалшивият ръб е остър, той служи за отнемане на метала, далеч от върха и по този начин подобрява способността за проникване на ножа при наръгване на противника. Версията, създадена от ковача Джеймс Блек е с изцяло заточен фолседж, за да може обучен човек да приложи така наречената техника „кът бек“.

Именитият експерт по ножовете Бернар Ливайн, отбелязва, че първите ножове Бауи притежават силно Средиземноморско влияние, макар и в основни линии да са променени. Той има предвид принципът да се фокусира върху едно голямо режещо острие, независимо дали с фолсейдж или без. Следва да се отбележи, че в Стария Запад много ножове Бауи в действителност не показват Средиземноморско влияние, а са само огромни инструменти, често с два режещи ръба.

Извитата форма на режещия ръб се използва основно за дране на дивеч, а правата част за точни прорези, подобно на традиционните финландски ловни ножове пууко (макар, че типичните в началото на 19-ти век Бауита са далеч по-големи и по-тежки, отколкото типичните puukko). Арканзаският културолог и изследовател Ръсел T. Джонсън описва ножът на Джеймс Блек по следния начин, като същевременно улавя квинтесенцията на Бауито: „Той трябва да бъде достатъчно дълъг, за да го използвате като нож, достатъчно остър, за да го използвате като бръснач, достатъчно широк, за да го използвате като гребло, и достатъчно тежък, за да го използвате като брадва“. Повечето такива ножове, предназначени за лов са само със заточено острие, за да се избегне рискът от самонараняване при разфасоване и дране.

Превод от Уикипедия

Автор: Emil Angelov

Основател на форума и блога за ножове Metal Blade. Интересувам се от ножове, хладни оръжия, класически самобръсначки, бръсначи, Линукс и метъл музика.