ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД НА БАЙОНЕТА

Байонетът е хладно оръжие (нож, кама, понякога мачете или сабя), което се прикрепя върху пушките или автоматите като по този начин ефективно превръща непотребното оръжие в копие.

Терминът „байонет” е с френски произход, но не е напълно ясно какво точно са наричали с него – огнестрелните оръжия или просто тип нож.

Според речник от 1611 г. байонетът се описва по два различни начина: 1. като малка джобна кама, допълнение към военните ножове и 2. огромен нож, затъкван в пояса.

Има сведения, че през 1655 г. с термина байонет се е назовавал дълъг нож в района на град Байон. Съществува също така и легендата, че през средата на 17 век при постоянните военни конфликти в селските райони на Франция, селяните от южния френски град Байон, след като свършили амуниициите си прикрепили дългите си ловни ножове върху старите мускети, създавайки нов вид оръжие. Другата теория, е че щиковете са използвани като ловни оръжия. Тъй като тогавашните огнестрелни оръжия са били много неточни, тежки и трудно се презареждали, ловците прикрепяли дълъг ловен нож, за да може да се защитят от диви животни, в случай че пропуснат да ги убият още с първия изстрел.

Малко по-късно оръжието е въведено във френската армия от генерал Жан Мартине и е често използвано в повечето европейски армии през 1660 г. Ползата от такова многофункционално оръжие била огромна.

Първите байонети били с кръгла дръжка, която директно се втъквала в цевта на празния мускет. Следващите вече били снабдени с пръстен, за да може да се стреля с оръжието. Повечето щикове имали триъгълна форма на върха, за да се подсигури неговата устойчивост, без да се увеличава дебелината му и съответно теглото му. Триъгълните байонети, както ги наричали, са имали много по-голяма пробивна мощ, а в съприкосновение с твърд предмет само се огъвали при върха, без да се чупят. Според някои градски легенди триъгълната форма нанася много по-тежки прорезни рани в противника.

Много нови видове щикове се появили през 18 и 19 век след години експерименти. В САЩ байонетите се прикрепяли основно към еднозарядните пистолети. Британският флот бързо се отказал от любимите си пики в полза на щиковете с форма на мачете. През 19 век особено популярни били мечоподобните байонети. Те били много дълги хладни оръжия, често двуостри и се ползвали като къси мечове при отблъскване на кавалерийски атаки.

Съвременните байонети са предимно с формата на нож. Повечето имат на острието си улей за намаляване на теглото и увеличаване устойчивостта им на огъвания. Често се спекулира, че с този улей щикът по-бързо се вади от тялото на противника и навлиза въздух през него в раната, но това са само недоказани твърдения.

От началото на миналия век досега ролята на байонета обаче е намаляла многократно. Използват се при тренировки с хладно оръжие или като крайно средство за самозащита. Основно имат колекционерска стойност, в зависимост от възрастта си.

Източник: Уикипедия

Advertisements